Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 13

Кристи все още беше в безсъзнание, стоях до нея и не откъсвах очи. Това, от което се страхувах се случи, вината за всичко случило се до сега бе моя. Навредих ѝ толкова много, че едва се побирах в кожата си беше ме яд на мен, забърках я в такива интриги, направих я лесна мишена за всеки. Някой почука на вратата, оказа се че Лола е дошла.
-       Какво се случи?
-       Асансьорът в моята сграда е бил в неизправност, Кристи се качи в него и останалото го знаеш. Аз съм виновен Лола.
-       Стига си говорил глупости.
-       Напротив, с нея се скарахме и тя изхвърча от апартамента ми набързо не можах да я настигна, за да я спра.
-       Защо сте се скарали?
-       Видя ме в клуба с бившата ми съпруга...
-       Какво, сигурно се шегуваш?
-       Приличам ли ти на човек, който би се шегувал. Соня оспорва развода затова той все още тече.
-       Каква е била причината да се ожениш за нея?
-       Въобразявах си, че съм влюбен, бях глупак до мига, в който разбрах, че тя ме мами и ме използва за парите ми. Тя ме бе унищожила и едва си стъпих отново на краката.
-       Не биваше да допускам Кристи да се забърква в твоите проблеми. – Лола се ядоса и с право не я винях.
-       Затова е по-добре с нея да се разделим, не желая да я огорчавам.
-       Сега ли се сети за нейните чувства, та тя е влюбена в теб още от дете, беше те забравила за малко, но ти реши да ѝ съсипеш живота отново. Наглостта ти минава всякакви граници. Първо я замеси с Клийтън и за капак и бившата ти се появи отнякъде.
-       Помогни на Кристи да се съвземе, а аз ще изчезна от този град и повече никога няма да ме види.
-       Не си познал, ще си изтърпиш последствията, ти си този, който ще излекува този път раните ѝ и не приемам възражения. Поне веднъж не бъди страхливец, а застани като мъж зад обещанието, което си дал.
Лола седна на стола до леглото на Кристи и ме погледна вбесена.
-       Давам ти време да си уредиш сметките с всички, но няма да бягаш и да се криеш, както винаги си правил. Поеми отговорност най-после, спри да мислиш Кристи за удобна опция и твоя собствена изтривалка.
-       Аз съм влюбен в нея, за Бога как ти идва на ум изобщо, че я използвам?
-       Докажи любовта си тогава.
-       Грижи се за нея, докато ме няма. Довечера ще се видим.
-       Добре, разчитам на теб, че няма да я подведеш повече.
 

 
***
 
Отидох до офиса си и както предполагах Соня беше там. Чакаше ме, за да ме засипе с още куп заплахи, само че не беше познала не бях предишния наивник, който ѝ вярваше. Тръгна към мен, за да ме пресрещне.
-       Снощи ме заряза заради онази малка кучка.
-       Не смей да си отваряш устата, относно Кристи, защото ще повикам охраната да те изхвърли! За коя се мислиш?
-       Аз съм ти законна...
-       Ти не си ми никаква и ще се погрижа за развода ни да стане част по-скоро. Има вратичка в закона, която ще ме освободи от теб завинаги.
-       Спомни си какво ти казах снощи.
-       Клийтън може да си завре всички глупости, които ти е надрънкал в задника. Предупредих го да внимава със следващия си ход, защото ще изгние зад решетките, ти също заедно с него.
-       Как смееш да ме манипулираш?
-       Не говоря напразно, каквото си наумя го изпълнявам. Сама избираш по взаимно съгласие ли ще се разведеш с мен или да те съдя? Второто хич няма да ти хареса, а с първото ще получиш обезщетение. Колко пари искаш? Кажи си цената?
-       Не можеш да ме купиш...
-       Всеки знае, че си закъсала, а само аз мога да ти дам двойно повече, отколкото ти е дал Клийтън.
-       Два милиона, ако ги имам до довечера още утре ще подпиша документите.
-       За толкова ли тъп ме вземаш? Няма да ти се вържа, знам че ще вземеш парите и ще офейкаш. Договаряме се така, преди делото ще получиш една четвърт от сумата, а след него останалата и не забравяй, че ако се отметнеш ще те накарам да съжалиш, че си се родила.
-       Кога ще е делото?
-       В другиден ще има изслушване и предай на наставника си, който те е накарал да се появиш тук, че няма да го представлявам пред съда, да си търси друг адвокат. Не биваше да се заяжда с мен и особено с Кристи.
-       Хлътнал си по нея, дано поне да излезе по-добра от мен и да те направи щастлив.
-       Изобщо не можеш да я стигнеш, колкото и да искаш. Тя е неповторима.
Кипеше от гняв, сигурен съм че ако не се намираше на моя територия би ме зашлевила, както го е правила и преди, редовния ѝ номер. Почервеняла излезе от кабинета ми, с нея се справих лесно, но онова копеле щеше да ми създава грижи с маниакалната си шизофрения. Настъпи ме по болното място и щеше да си плати скъпо за дързостта. Караше ме да обърна другия край на страницата, налагаше се иначе нямаше да ни остави намира. Той играеше мръсно и се ровеше като плъх в миналото ми, прибягна чак до Соня, имаше обаче един малък пропуск в целия му нищожен план. Аз нямах мръсни сделки и незаконни фирми, но той ги има и с удоволствие щях да ги използвам, за да срина репутацията му. Захващаше се с грешния човек.
И в този момент ми хрумна да се обадя на един от бившите му съдружници, той ми дължеше услуга. Уредих си среща с него следобед и щях да го накарам да пропее, а от там нататък аз щях да събирам доказателства. Бях готов на всичко само, за да защитя от мръсните му лапи Кристи. Искаше война е ще я получи.

 ***

 -       Лари от много години не сме се виждали? – Здрависахме се.
-       Радвам се, че ме потърси, дочух за кавгата между теб и Клийтън?
-       Кучият му син има доста голямо въображение.
-       Работил съм с него и предполагам, че затова си дошъл?
-       Ти си единственият, който би ми помогнал.
-       Така е, защото знам всяка негова крачка. Въпроса е как ще докажеш пред съдията като той е заличил всички улики.
-       Все ще се намери нещо, а и другите също няма да го скрият, защото са срещу него, той няма вече приятели.
-       Помня, че навремето държеше Маями в ръцете си, но с едно щракване загуби цялото си състояние и уважение. Обирът в банката не беше умно решение, някой го предаде на полицията.
-       И този някой си ти нали? – Забавлявах се с разказа му.
-       Опита се да натопи мен, но разбрах и му го върнах тъпкано, ти как би постъпил ако бе на мое място?
-       По същия начин, предполагам че си участвал с твои хора в грабежа?
-       Не, той поиска от мен да спра камерите и ако нещо случайно не мога да се отърва от записите. Устроих му клопка и почти го хванаха на местопрестъплението.
-       Бил си страшен. – Засмях се.
-       Ако искаш мога да ти предоставя само записи от онази вечер и някои сделки, които е сключвал. При едно условие обаче.
-       Кажи, каквото и да е?
-       Не желая да бъда намесвам в процеса.
-       Ти нямаш нищо общо със случая, ще накажа този, когото трябва не невинни хора.
-       Дано си наясно за пътя, по който си тръгнал, защото връщане назад няма.
-       Не бих се отказал.
-       Пожелавам ти тогава успех.
Извади от чекмеджето на бюрото си някаква флашка и ми я подаде.
-       Заповядай от мен толкова...
-       Благодаря за помощта.
-       Все пак съм ти длъжник.
 

***
Когато се върнах в болницата, Кристи вече беше будна. Изглеждаше изморена и напълно безсилна.
-Как се чувстваш? – Скъсих разстоянието помежду ни.
-  Била съм и по-зле.
- Съжалявам за всичко, което ти причиних.
-  Виж не се обвинявай за щяло и не щяло. Искам да си до мен и нищо друго.
-  Никъде няма да ходя.
-  О, моля ти се днес Лола ми разказа как пак си щял да изчезнеш.
-  Голяма е предателка.
-  Тя не крие нищо от мен, даже до последно се притесняваше, че няма да дойдеш.
-  Ще умра за теб Кристи, но не бих се отказал да се боря за нас. Показа ми, че без теб съм никой. Обичам те...
-  И аз те обичам.
Целунах я леко и прибрах малката ѝ длан в моята.
- Поспи малко, а когато се събудиш ще съм тук.
-   Легни до мен. – Покани ме при нея, направи ми място.
Изпълних желанието ѝ и легнах до Кристи, тя с готовност се сгуши в мен.
-  Лека нощ, бонбончо!
-  И на теб, дяволче.