Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 11

Кристи спеше на рамото ми спокойно и леко от време на време се наместваше по-удобно. Гледах я с обожание, как по дяволите започнах отново да чувствам? Бях си забранил да се влюбвам, защото последната ми грешка ми струва прекалено много. Намразих думата ,,обичам те“ , защото даваше обещание за нещо, което беше пълна илюзия. В днешния свят няма хора, които да обичат истински, но аз съм късметлия явно. Момичето, което бе в прегръдките ми ме обичаше толкова много години без да очаква от мен да ѝ отвърна със същото, мълчеше и търпеше болното ми държание към нея. Накрая я нараних без дори да подозирам какви щети ѝ нанасям, заради егото ми. Благодарен ѝ бях, че ми прости, защото аз не можех да си простя толкова лесно, даде ми втори шанс и трябваше да докажа, че заслужавам да бъда с Кристи.
- До теб съм вече моя малка Кристи, никъде няма да ходя и дори ти да се откажеш от мен, аз не бих се отказал от теб. – Галех леко лицето ѝ, не исках да я събудя.
- Още ли си буден? – Прозя се сънено и ме изгледа злобно.
- Извинявай сигурно те стреснах.
- Не мога да спя навън има ужасна буря, забрави ли?
Тениската, с която беше облечена се събра нагоре над бедрата ѝ. Ще излъжа ако кажа, че не изглежда секси в моите дрехи. 
- Щом не ти се спи можем да правим други неща...
- Не си го и помисляй Хънтър.
- С колко мръсно подсъзнание си само? – Намигнах ѝ закачливо.
- Познавам те прекалено добре и знам какво имаш предвид.
- И на идея си нямаш какво ти мисля Кристи.
Обърнах я по гръб и застанах отгоре ѝ, хванах ръцете ѝ преди да ме удари.
- Помниш, че ми обеща да не прекрачваш границата, нали?
- Няма да нарушавам правилата ти Кристи или поне докато ти не поискаш. – Слях устните ни, за да я накарам да млъкне.
Тя ми отвърна, освободих я от хватката си, дланите ѝ зашариха по гърба ми. Усетих как възбудата ѝ расте с всяка изминала секунда. Дишаше тежко и се опитваше да си поеме дъх, не подозираше, че се отърква у мен.
- Кой няма да издържи Кристи? Мисля, че си на път да развееш бяло знаменце, а? – Отделих се и тя изскимтя неодобрително.
Притегли ме обратно към нея и отново ме целуна. Ръката ми се плъзна колебливо по бедрата ѝ и последва невидимата ивица до бельото ѝ. Махнах го и го хвърлих през рамо, не биваше да ѝ давам да размисли , защото щях да се пръсна, панталоните ми отесняваха. Кристи ми помогна да разкопчая дънките ми и нетърпеливо ги смъкна надолу. Махнах останалите ни дрехи, винаги съм се възхищавал на тялото ѝ, но сега беше съвсем различно исках да ѝ доставя удоволствие, не мислех само за себе си. Устните ми се спуснаха по шията ѝ, после към великолепните ѝ гърди и засмуках зърната им беше настръхнала от усещането. Повдигаше се и се опитваше да вземе повече от мен. Продължих пътя си и се озовах до крайната ми точка, клитора ѝ пулсираше от очакване. Вкусих от нея и както всеки път беше умопомрачителна, с езикът ми образувах кръгчета около него и проникнах в нея, соковете ѝ се разтекоха и с едно движение ги обрах.
- Хънтър, моля те... – Чух я как трудно си поема дъх.
- За какво ме молиш?
- Искам те в мен, мамка му! – Всеки момент щеше да свърши.
Изправих се и рязко навлязох в нея без да я предупредя, стоновете които издадохме се изгубиха някъде назад във времето.
- Бях забравил какво е да потъна в теб...
Отначало се тласках бавно в нея, за да свикне с размера ми.
- Засили проклетото темпо Хънтър...
Не дочаках следваща покана, забих се силно в нея и докрай...
Намерих отново греховните ѝ устни и ги разбих в моите.
- Ще ти подаря един незабравим момент. – Гризнах ухото ѝ, докато шептях думите ми.
Усещах оргазмът и на двама ни да се прокрадва между нас и кълна се започнах да виждам звезди около нас. Няколко минути по-късно се разпаднах върху нея съвсем изтощен от преживяното туко-що. Легнах върху гърдите ѝ, които ту се повдигаха ту се спускаха равномерно беше възвърнала нормалното си дишане за разлика от мен. Аз едва си поемат дъх...
- Съжаляваш ли за станалото?
- Не, Хънтър обожавам сексът с теб.
- Така ли, а защо се дърпаше? – Погледнах я в сините очи, които бяха с един тон по-тъмни.
- Защото исках да ти покажа, че да си с мен е трудно и ще ти трябват много усилия, докато отново ме спечелиш. Станалото в момента ме накара да осъзная, че ние двамата няма да се променим, независимо от това което казваме, а аз те харесвам такъв какъвто си и не бих искала нищо повече от теб.
- Имаме един проблем обаче.
- Какъв? – Сбърчи вежди учудено.
- Ти ме промени и започвам да се влюбвам в теб Кристи.
- Не говориш сериозно, нали? – Попита шеговито.
- Съвсем сериозен съм.
- По-добре да си дадем малко време, докато осъзнаем какви сме и какво изпитваме един към друг.
- Съгласен съм няма да бързаме.
Легнах отново на леглото и Кристи се гушна в мен.
- Сладки сънища дяволче.
- И на теб, бонбончо.
Като спомена прякора ми се сетих за детството ни.
- Как ти хрумна?
- Отдавна не съм те наричала така. Заспивай бонбончо.
Клепачите ми натежаваха бях изхабил цялата си енергия и след половин час усещах как се унасям в съня си.

***
Слънчевите лъчи се прокрадваха през прозореца и се опитваха да ме събудят, но аз се обърнах на другата страна и ги игнорирах. Затърсих с ръка Кристи, за да я придърпам към мен, но докопах само завивката ѝ бях сам. Станах стреснат, дали снощи не беше само сън или мираж. Дано не се окажех прав. От кухнята се чуваше тропане и се успокоих.
- Кристи?
- В кухнята съм Хънтър.
Отдъхнах си и се запътих към нея. Ухаеше на омлет с гъби. Кристи изглеждаше толкова свежа и напълно в свои води сякаш винаги е била тук.
- Добро утро малко дяволче!
- Добро да е... – Прекъснах я като я целунах. – Надявам се да обичаш омлет, защото нямаше нищо друго в хладилника ти.
- Щом ти го приготвяш.
- Кой си ти и какво стори на Хънтър? – Засмя се.
- Същия съм си.
- Да бе. Ще сложиш ли прибори на плота?
- С удоволствие ще изпълня нарежданията ти.
- Подиграваш ли ми се?
- Не, как бих могъл?
Закусихме мълчаливо, наблюдавах всяко нейно движение и ми идеше да я изям.
- Някой казвал ли ти е колко си сладка?
Смехът ѝ се разнесе из помещението.
- Спри с комплиментите Хънтър, бързам имам лекции след час и половина.
- Тогава ще те оставя до университета, когато отивам на работа.
- Тц трябва да мина през вкъщи да се преоблека.
- Ще те изчакам.
- Няма ли да закъснееш?
- Въобще не ми пука задълженията ми ще почакат една сутрин.
- Ще си навлечеш проблеми заради мен.
- Не говори глупости Кристи. Довечера какво ще правим?
- Не знам изненадай ме, оставам избора на теб.
Стана и отиде да се преоблече, последвах примера ѝ. Времето си летеше. Оставих я пред тях.
- Качи се с мен, няма да те оставя да дремеш в колата.
- Лола ще се заяжда с мен.
- Мисля че е на гости на гаджето си.
- Значи сме сами?
- Хайде ела.- Дръпна ме в апартамента ѝ.
- Имаш ли кафе?
- Да, направи си. Ще се оправиш ли?
- Не ме мисли, побързай.
Тя си остави телефона и ключовите на масата в хола. В каната имаше малко кафе явно останало от приятелката ѝ, сипах си го и седнах на дивана. В този момент Кристи получи съобщение от някого и когато погледнах екрана ми притъмня. Матю ѝ беше писал, този кучи син!
,, Матю: Доста бързо забрави за мен. Ако искаш да бъдем приятели. Днес съм свободен да пием по нещо в нашия бар?“
Как си просеше само псувните. Кристи се появи готова пред мен.
- Срещаш ли се все още с Матю?
- Не, защо?
- Като гледам ти пише все още.
- И да ми пише аз не му отговарям. Ревнуваш ли Хънтър?
- Пф... не.
О, да ревнувах и щях да му строша кокалите ако разбера, че ѝ досажда пак. Мъртъв е!
- Изражението ти казва друго.- Любопитно ме разучаваше.
- Така ти се струва.
- Да вървим.
Закарах я до университета и потеглих към кантората. Днес трябваше да се захвана с последното дело на Клийтън. Щях да се отърва от него най-после. Секретарката ми като ме видя скочи на крака. Това момиче беше адски добро в това да стряска хората.
- Господин Валенте имате посетителка?
- Рокси ли е?
- Не, Соня Гиър.
Невъзможно! Как ме е открила? Преследвала ли ме е?
Тя се появи на вратата и мазна усмивка се показа на отвратителното ѝ лице.
- Здравей, скъпи!