Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 8

Някакъв шум ме стресна в съня ми, идваше от улицата. Автомобили паркираха пред дома ни, нашите ме бяха оставили при баба за лятната ваканция. Вашингтон изглеждаше хубав град стига да не живееш в далечните му покрайнини. Измъкнах се от леглото мързеливо и се насочих към прозореца, за да видя кой ме обезпокои толкова рано. Някакво момче стоеше пред съседската къща и разучаваше мястото наоколо. Погледна нагоре към прозореца ми, поздрави ме като ми махна с ръка, разбира се му отговорих с усмивка. Слязох на долния етаж и видях баба да приготвя закуската. Любопитна аз седнах срещу нея и я засипах с куп въпроси.
- Бабо кои са тези, които  са се нанесли срещу нас?
- Те си живеят тук отдавна  внука на Доротея ѝ дойде на гости за лятото.
- От къде е?
- Отиди и го попитай сама не ме занимавай с глупости.
- Киселата ми бонбонка.- Прегърнах я и я целунах по бузата.
- Хайде върви, върви... - Пришпори ме баба.
Вървях колебливо към верандата, на която беше непознатия.
- Здравей! - Казах му смутена.
- Здравей...
- Може ли да се запознаем?
- Да, аз съм Хънтър, а ти?
- Кристи, приятно ми е!
- И на мен!
- Е, от къде си?
- Маями.
- От доста далеч си значи.
Хънтър не беше много приказлив , разговора ни беше  застрашен с всяка изминала секунда.
- Сигурно не ти се говори ще те оставям.
Тъкмо щях да тръгвам, когато той ме спря.
- Не исках да бъда недружелюбен. Става ли утре да се видим?
- Разбира се.
Бях доволна от постигнатия ефект. Сприятелих се с новото съседско момче. Само ако знаех какви проблеми ще ми навлече изобщо нямаше да се навирам там, където не ми е мястото.

***
С Хънтър станахме неразделни приятели. Обаче краят на  лятото  дойде и всеки  трябваше да се върне към предишния си живот. Единадесет годишната аз бях  вече хлътнала здраво по него. Той беше първата ми детска любов и мисля че се оказа единствената истинска, защото моите връзки са поредица от инциденти. След известно време настъпи тийнейджърския ни период. Хънтър взе, че хареса по-голямата ми братовчедка, но го беше срам да ѝ признае затова ме използваше, за да се среща с нея. Каква ирония само, а? В края на дванадесети клас организирахме лятно парти по случай завършването. Вече и Лора се беше появила в живота ми и улесняваше поне малко агонията, в която се закопах. Партито беше край едно езеро, купонът се завихряше с всеки изминал час, а аз се отделих от останалите. Хънтър бе заобиколен от всички и разказваше за последната му година в университета и евентуалното му дипломиране. Наблюдавах отстрани и въздишах. В същия този момент Лора се опитваше да ми привлече вниманието, за да ме запознае с Шон – поредната грешка в живота ми. Тогава ми изглеждаше привлекателен и бих казала човек на когото мога да се доверя, с тази заблуда загубих три години от живота си, но този е друга тема. В началото не ни провървя със сладките приказки. Бях отегчена до степен ,,залежи всички и си тръгни“. Не обичам партитата, особено ако съм център на внимание.
Седнах в едно кану на брега и отпивах от студената ми бира, която с нищожно усилие се опитваше да угаси пожара в мен. Ругаех се наум, че мислите ми все бяха при Хънтър и алкохола не помагаше. На зазоряване хората се разотиваха аз бях прекарала цялата нощ в кануто и даже бях заспала. Смътно в далечината чувах стъпки, видях познатата походка, но не вдигнах поглед към лицето му. Облегнах се назад с полуотворени очи и не обелвах и дума.
- Знам, че не спиш. –  С дрезгав тон ми подшушна на ухо.
- Какво те засяга отиди да изпратиш братовчедка ми. – Сопнах му се.
- Някой ревнува ли?
- Махни се от тук преди да съм те удавила.
Хванах крака му, който беше сложил на кануто и го дръпнах изведнъж. Той залитна и падна вътре върху мен. Беше лоша идея или пък не, защото усетих за първи път тялото му толкова близо до моето.
- Ти си луда...
- Така казва всеки. – Ухилих му се насреща и се опитах да го избутам, за да се спася от неловката ситуация.
- Няма да се измъкнеш толкова лесно Кристи...
- И какво ще ми направиш? – Предизвикателно повдигнах вежда.
- Много лоши и хубави неща едновременно.
- Прекалил си с пиенето.
- Съвсем трезвен съм.
Или ме лъжеше или добре се прикриваше, защото не му личеше. Обаче последва нещо, което съвсем ме шокира, Хънтър сля устните ни в една умопомрачителна целувка, която ме изкара от релси и до ден днешен не мога да си го обясня, защо го направи.
- Съжалявам... – Отдръпна се като опарен.
Остави ме и си замина. От този момент нататък приятелството ни рухна, не бяхме същите, може би тази целувка ни накара да осъзнаем, че ние с него не можем да бъдем приятели.

*** В наши дни

Адския махмурлук цепеше главата ми на две. Погледът ми едва го фокусирах и на всичкото отгоре не си бях у нас, а кой знае къде. Жилището беше приветливо от огромните прозорци влизаха хиляди лъчи утринна светлина, която ме убиваше. Спомних си за Матю, дали не бях в дома му? Какви ли съм ги надробила? Позната миризма на мъжки одеколон стигна до мен. Сигурно се шегуват с мен не е възможно да съм при Хънтър. Той ли се е възползвал от пияното ми състояние. Надигнах чаршафът, с който ме бе завил, за да видя какви са пораженията за моя огромна изненада не бях гола, а с негова тениска. Станах с мъка от леглото и се провикнах по коридора.
- Покажи се смахнато копеле такова?! – Меко казано изглеждах бясна.
- В кухнята съм зверче, правя ти омлет. – Развеселения му тон ме обърка.
- Защо съм в апартамента ти? – Вървях към него с кисело изражение.
- Снощи се напи като прасе и трябваше да те прибера.
- Никой не ти е искал услугите.
- Напротив ти доброволно тръгна с мен. Даже заряза Матю по средата на срещата ви.
- Не съм... – Невярващо поклатих глава.
- Да, слънчице за да правиш секс с мен си готова на всичко даже да станеш и актриса.
Все едно ми заби силен шамар. Как съм могла да го сторя? И картинките една по една се подредиха – първо появата на Хънтър в заведението, после в тоалетните се натискахме и накрая гениалния ни план. Ужас! Огромен ужас!
Чак ми се догади от самата мен или беше от виното предишната вечер.
- Къде са ми дрехите?
- На стола в спалнята. Не те ли интересува какво стана след бара?
- Въобще не желая да те слушам. Изчезвам от тук.
- Няма ли да хапнеш?
- Не яж си помиите сам.
- Тази сутрин не си на кеф, а? – Препрече ми пътя.
- Дръпни се! – Вече крещях.
- Спокойно. – Постави двете си ръце на раменете ми.
Изблъсках го с цялата си сила и влязох в стаята му, после отидох в банята, за да се преоблека и затърсих чантата ми, която забелязах, че е на шкафа в коридора.
- Почакай, защо си се разбързала и ми обясни защо си ми ядосана?
- И смееш да питаш?
- Щом не засяга.
- Възползва се от мен, накрая реши и да се подиграваш.
- Не съм те пипнал и с пръст, за такъв ли ме вземаш да се гавря с жена, която не е в съзнание? Докато дойдем до жилището ми ти вече беше заспала, смених ти роклята, защото беше неудобна за спане, единственото което си позволих е че те целунах. Ако беше останала с онзи помияр Матю щеше да разбереш истинското значение на думата гавра.
Изслушах го, дълбоко в себе си знаех, че казва истината, но единствената му добра постъпка към мен не го оправдава за всички злини, които ми причини. Мразех го от дъното на душата си, защото беше несправедлив  веднъж не се опита да ме разбере.
- Ще ти кажа само едно, когато се изясниш със себе си и каква съм ти всъщност аз тогава ме потърси.
- Ти си ми просто приятелка от детство нито повече нито по-малко. Вярно е, че се случиха някои непредвидими неща, за което ще се обвиняваме цял живот, но ще е добре и за двамата да ги загърбим.
- Значи ние с теб приключваме сега? Не искам да ми се обаждаш, дори и да ме срещнеш някъде аз съм просто непозната, ясна ли съм?!
- Ще сме непознати, които се познават до болка добре.
- Именно, поне сме на една вълна, каква ирония? Сбогом, Хънтър!
Не дочаках отговора му, а влязох в асансьора и натиснах копчето за партера. Заболя ме признавам си, но съм силна и ще се справя, явно съдбата раздели пътищата ни за добро.