Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 2

Хънтър тръгна към мен с елегантна походка, на лицето му се появи онази усмивка запазена само за „специални приятелки". Сърцето ми биеше до пръсване, идеше ми да побягна, но бях като закована на мястото си. По дяволите! Наредих се, страхотно. Той скъсяваше разстоянието с всяка изминала крачка. Вместо да бягам аз се ухилих като някоя пача насреща му и го чаках да заговори. Защо съм толкова тъпа?

- Здравей, Кристи! - Гласът му беше весел, но дрезгав както винаги.

- Здравей и на теб! - Думите ми се уплитаха на езика.

- Да, не би да ме избягваш? - Въпросът му ме свари неподготвена.

- Не, глупости... - Запънах се, сипех лъжа след лъжа. - Не бях забелязала, че си тук.

- Малка лъжкиня! - Отвърна ми със закачлив тон.

- Моля? - Мамка му, прецаках се!

- Видяхте как ме зяпаш, докато беше на бара и сега съм напълно сигурен, че искаше да избягаш от мен.

- За толкова важен ли се мислиш? - Вбесих се. - Нямам причина, просто ми доскуча и реших да си тръгна.

- Та ти преди по-малко от час дойде.

- Не мога да повярвам, че си ме следил, кой кого е зяпал Хънтър?

- Добре, добре предавам се с теб не може да се спори. - Вдигна защитнически двете си ръце. - Ела с мен.

- Какво те прихвана?

- И аз ще си вървя, да пийнем по нещо, но не на това претъпкано парти?

- Трябва да намеря първо Лора, за да ѝ кажа, че ще се прибирам. - Намирах си оправдание, за да се измъкна.

- Тя туко-що изчезна с един тъпак, видях я да се изнизва през задния вход.

Вещицата нарочно го е направила, за да ме сватоса с него, мразя я! Как винаги ѝ работеха импровизираните планове. Утре щях да я наредя, какво отмъщение само я чакаше...

- Е, какво решаваш? - Хънтър прекъсна обмислянето ми.

- Хубаво, но няма да се застоявам много.

- С кола ли си?

- Не, дойдох с такси.

- Значи ще съм ти личен шофьор. Само секунда и идвам, изчакай ме до изхода.

Хънтър се доближи до една висока блондинка, на която ѝ завиждах на хубавото тяло. Сравнение с нея аз приличах на малко слонче. Какво ли си бях въобразила за Хънтър? Той винаги щеше да е заобиколен от висококраки модели, а аз щях завинаги да си остана малката и наивна приятелка от детството му, съседското момиче, с което прекарваше лятната ваканция, докато гостуваше на баба си. Аз не влизах в неговото обкръжение и ми даде да го разбера миналото лято, когато скъсах с онази свиня бившия ми. Щях да му кажа за чувствата си, но го видях да се натиска с братовчедка ми и се отказах, въобще нямаше никакъв смисъл да си хабя думите за него, илюзиите ми се разбиха на хиляди парчета. Признавам си, че хлътнах здраво, но само толкова.