Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 14

6 месеца по-късно
 
Мразех месец септември, напомняше ми за края на лятната ваканция, когато бях малка разбира се. Питате ме какво се случи с Хънтър ли? Ами той замина за Ню Йорк искаше да уреди живота си, без мен. Разчисти си сметките със Соня и Клийтън, тикна ги в затвора. Каза ми, че няма да имам никакви тревоги вече, но и по-добре да продължа без него. В интерес на истината отначало ми бе криво, Лола щеше да стане убийца, спрях я, убедих я че всичко е наред, все пак не се разделях с Хънтър за първи път. Беше изминал цял месец от тогава, претръпнах към подобни преживявания. Започнах на чисто, нова работа, предпоследната година в университета, занимавах се общо взето с куп неща, само да се разсея от случилото се.
-       Е, днес ще обядваме ли? - Най-добрата ми приятелка цъфна в офиса ми неканена, половин час преди обедната почивка.
-       Някои хора са на работа.
-       Доста се преуморяваш напоследък.
-       Трябва ми добър стаж и ако обичаш ме изчакай долу в лобито преди да си ми навлякла проблеми с шефа.
-       Мрънкало...
Съсредоточих се върху статията, която ми възложиха. Интересна тема беше между другото, но телефонът ми звънна и пак бях прекъсната. Погледнах към екрана беше скрит номер, кой ли е?
-       Да? – Вдигнах.
-       Как си Кристи? – Познатия глас от другата страна ме накара да настръхна.
-       Хънтър?
-       Същия.
-       Защо ми се обаждаш от скрит номер?
-       Предположих, че няма да ми отговориш.
-       Не съм ти сърдита, ние се разделихме по взаимно съгласие.
-       И все пак аз съм виновния за прибързаното ни решение.
-       Никой не е, всеки има право на избор, както казах и тогава ще е по-добре да сме поотделно.
-       Адски много ми липсваш Кристи...
-       И ти на мен. Как е Ню Йорк?
-       Дъждовен и мрачен. Какво ще кажеш да ми дойдеш на гости за уикенда? Поемам всички разходи.
-       Не е ли твърде рано да се виждаме? Смисъл като просто приятели?
-       Искам да видя моята приятелка от детството.
-       Ще си помисля и в петък ще ти се обадя за крайното ми решение, става ли?
-       Да, ще чакам.
-       До чуване!
Определено ми трябва съвета на Лола.

 ***
-       Мазното копеле те е поканило в Ню Йорк? Будалкаш ме.
-       Не съвсем сериозна съм.
-       И ти ще отидеш?
-       Обмислям го, все пак мога да се видя и с братовчедка ми.
-       Алиша ли? Тя не живееше във Франция?
-       Върнала се е. Спокойно няма да прекарвам 24 часа с Хънтър сама.
-       Да се надяваме. Мисля че е твърде прибързано да се правите, че нищо не е имало помежду ви. Ти си закътала чувствата си дълбоко в себе си, но още щом го видиш ще съжалиш и той също. Как се закопахте и двамата?!
-       Ще са едни разтоварващи дни.
-       Аха и после хич не ми ги разправяй, че не сте се чукали.
Зяпнах с престорено възмущение.
-       Не знам за каква ме мислиш, но предпочитам да не си навличам главоболия.
-       Ще те видя колко си зряла около Хънтър.
-       Говори си, каквото поискаш няма да споря с теб.
Забодох вилицата в спагетите си и навих няколко на нея.
-       Как ги ядеш тези червеи? – Потръсна се Лола.
-       Обожавам ги.
-       Любителка си на екстремни спортове, даваш пример с бившия си на когото отново ще простиш.
-       Той не ми е направил нищо лошо. Май ти е трудно да приемеш, че аз съм в отлични отношения с него?
-       Моля ти се, поредния кретен, а чакай единствения в списъка ти.
-       Стига сме се карали за глупости. Съжалявам, че ти споделих.
Грабнах си телефона от чантата и набрах Хънтър.
-       Ще дойда в събота, но само при едно условие.
-       Слушам?
-       Ще спя в Алиша не при теб, а и билета аз ще си го платя.
-       Добре, както кажеш, само ела.
Лола се беше стъписала на място даже спря да яде.
-       Сериозно ли?
-       Напълно.
-       Дано да ти е толкова весело и след като се върнеш.
-       Тревожи ли те нещо Лола?
-       Тц...
-       Не ми опявай.
-       Ти си луда.
-       Но ме обичаш и такава?
-       Какво ще те правя такава твърдоглава?