Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 5

Рискувах последния си шанс да оправя нещата с Кристи. Тя ми беше бясна, за което въобще не я винях, аз си  заслужих гнева ѝ. Права беше като каза, че се възползвах от нея, макар че не бяха такива целите ми. Обаче с едно съм на ясно и то е, че не си падам по връзките, не мога да се задържа с една жена повече от ден. Кристи не е като повечето тя ми беше приятелка от детство ние двамата израснахме заедно, а аз с една дума се подиграх с нея и нейното доверие. Въпреки това се съгласи да излезе с мен на вечеря, постъпи наистина зряло, за което ѝ се възхищавах, защото аз не съм като нея. Знаех, че когато я видя ще загубя целия си самоконтрол и обещанието ми щеше да иде по дяволите.
Късния следобед получих съобщение от нея:
„ Избра ли ресторант за срещата ни?“
„ Да, ресторант Версай, намира се на по крайбрежната. Надявам се да не се загубиш.“
„ Не бери грижи за мен. Ще се видим в 8. “
„ С нетърпение чакам...“
Кристи само го видя и не отговори. Понякога се държа като огромен задник и искам да се наритам.

***
Кристи тъкмо слизаше от колата си, когато пристигнах и аз, паркирах до нея. Сериозното ѝ изражение не вещаеше нищо добро. Трябваше да обмисля по-хубаво плана ми, не биваше да я подценявам. Погледът ми веднага попадна върху перфектното ѝ тяло, тоалета ѝ направо ми взимаше ума или поне остатъка от него, защото той изчезна в мига, в който срещнах зелените ѝ очи, които ме изучаваха любопитно и чакаха да заговоря.
- Здравей, Кристи!
- Здравей...- Приближи се близо до мен и допълни. - Стига си ме зяпал, а да влизаме.
- Хайде. - Опитах се да сложа едната си ръка на кръста ѝ, но  тя я отблъсна. - Какво има?
- Ама че си нагъл. Това е само една вечеря Хънтър, не съм ти позволила да ме пипаш.
- Правил съм с теб много повече, да ти припомня ли? - Прошепнах в ухото ѝ.
- Не, благодаря ще се въздържа от демонстрацията ти.
Настанихме се на масата, която бях запазил за нас. Местенцето не беше пълно и можех да говоря с нея на спокойствие без да бъда прекъснат. Сервитьорът дойде  до нашата маса и ни подаде менютата, взе ни поръчките и ни остави сами.
- Няма ли да пиеш? - Попитах Кристи.
- С колата съм Хънтър, ако не си забелязал?
- Мога да ти поръчам такси, утре сутринта ще ти докарам колата.
- Въобще не си го и помисляй, няма отново да се възползваш от състоянието ми. Престани да се държиш като копеле!
- Първо, излязохме заедно, за да говорим, а не да се чукаме и второ без твое позволение няма и да те пипна пак. - Заявих категорично.
Кристи се наведе напред и гърдите ѝ се показаха от дълбокото деколте на ризата ѝ, после заговори провлачено.
- Ти се изкара светец, все едно аз ти налетях сама снощи, ще кажеш сигурно и че съм те изнасилила в тоалетната?
- О, ангелче с удоволствие бих те оставил да го направиш.
- Огромен оптимист си.
Сервираха ни ястията с напитките. Настана тишина за няколко минути около нас, почувствах се доста неловко, Кристи и дума не обелваше.
- Виж, Кристи искам да сме си както преди, ще изтрием онази нощ все едно нищо не е ставало помежду ни, съгласна ли си?
- Не, Хънтър ние с теб никога няма да бъдем приятели, на ясно ли си защо?
- Ядосана си ми, за това, но щом така си решила не мога да те спра. Аз бях този, който съсипа абсолютно всичко.
- Поне го осъзна. Ще ти кажа нещо, което едва ли ще промени настоящето и дори не се и надявам, защото ние сме от различни светове. - Пое си дълбоко дъх. - Мамка му! - Изпсува тихо загледа на  някъде зад мен.
- Кристи? - Обърнах се в тази посока. - Всичко наред ли е?
Един непознат човек влезе в ресторанта с някаква жена, личеше си че е по-голяма от него.
- Това е Шон...
- Кой е този?
- Бившия ми. - Запали си нервите от раз.
- Явно не са завършили идеално нещата щом тонът ти е такъв.
- Не ми се подигравай. - Предупреди ме.
- Да си вървим ли?
- Мхм... - Измънка. - Повикай онзи за сметката.
Въпросният Шон ни забеляза и тръгна към масата ни. Кристи цялата пребледня и трепереше, хванах дланта ѝ, за да я успокоя поне малко. Мазникът лепна една фалшива усмивка.
- Преодоляла ли си ме?
Тя скочи изведнъж на крака и се развика:
- Мръсна долна свиня, как смееш да ми се мяркаш?! - Нападна го.
Опитах се да я спра, но беше твърде късно тя му се нахвърли побесняла.
- Кристи, стига! - Тя не ме чуваше.
Охраната след минута цъфна до нас. Шон я изблъска и Кристи се удари в стола. Обаче с мен не е познал, юмрукът ми се озова на челюстта му и го повалих на земята. Женчото, не можеше да се изправи.
- Само още веднъж да я докоснеш и ще ти строша мръсните лапи!
Едва ни разтърваха, метнах през рамо Кристи и излязохме навън, вървях безцелно без да спирам и се осъзнах, че сме на плажа. Слънцето залязваше вече, вълните се удряха в брега, представляваше една страхотна гледка. Пуснах я да стъпи на земята и потънах в красивите ѝ очи.
- Онова животно навреди ли ти?
- Нищо ми няма, но ти си навлече проблеми заради мен.
- Не говори глупости. - Казах с неохота.
- Ами ако подаде жалба срещу теб?
- Забрави ли, че съм адвокат? Най-много да го осъдя.
- Толкова ли си лош?
- Разбира се с тези, които заслужават. Късметлия е, че се отърва само с разбита уста.
Кристи се засмя и седна на пясъка, лекият бриз разбъркваше косата ѝ и аромата на ванилия достигна до мен, вдишах го.
- Сядай, Роки! - Покани ме. - Никое момче, с което съм излизала не се е бил за мен. - Пошегува се тя.
- Значи съм първия, а? Преди да се появи онова псе, започна някаква тема? - Спомних си.
- Няма значение, остави.
- Кристи не оставям нещо недовършено, особено, когато касае мен.
- Ще ти кажа, но уговорката за интервюто, което трябва да взема от теб остава.
- Говори, търпението ми взе да се изчерпва, сериозен съм.
- Харесвам те! - Издрънка и се хвана за устата. - По дяволите, що за глупачка съм?! - Говореше на себе си.
- Правилно ли чух? - Бях се стъписал. Наистина не го очаквах.
- Халюцинираш, Хънтър!
- По-точно ти...
- Ето сега си въобразявай, че нищо не чу, както ми каза за секса.
Постъпих ужасно несправедливо спрямо Кристи. Тя беше от онези момичета, които са една на милион. Трябваше да си намери някой друг, аз не съм за нея.
- Кристи аз не се обвързвам, ще бъдеш нещастна с мен.
- Точно затова ще стоя настрана от игричките ти вече, последното което искам е статията ми. Нужна ми е, а е късно за смяна на проекта.
- Ще ти помогна, както се предполага. - Бях дистанциран.
- Аз ще тръгвам, Хънтър. Приятна вечер! - Тръгна в обратната посока към паркинга.
- Почакай, Кристи. - Провикнах се след нея.
Хванах я за китката и я завъртях с лице към моето.
- Какви си ги измислил?
- Не желая да приключваме така, Кристи.
- Просто ме пусни, излез от живота ми Хънтър! Достатъчни ми бяха бившите ми, недей и ти!
- Никога не съм предполагал, че мога да те нараня, съжалявам...
- Ти нямаш вина за чувствата ми.
Заболя ме от последните ѝ думи, как стигнахме до тук? С всяка изминала крачка тя се отдалечаваше, докато силуета ѝ не се сля с тъмнината.