Кой е виновен за собственото ми нелепо състояние? Точно така той - Хънтър Валенте. Убиеца на всички мои мечти. Съсипа миналото ми, настоящето и бъдещето, унищожи всяка моя една надежда и не стига това, а уби и любовта ми...
А после? После се влюбих...
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Отключих вратата на апартамента ми и влязох вътре. Имах нужда от един дълъг и отпускащ душ, след всичко случило се. Лампите в хола светеха, явно Лора се е прибрала преди мен. Каква изненада само? Стоеше на дивана и зяпаше телевизора по нощница.
- Кога си дойде? - Стреснах я.
- А, ето те и теб. Преди час се прибрах. Къде си ходила?
- Срещнах Хънтър на партито и пихме по едно в един бар наблизо. - Колкото и неприятно да ми беше трябваше поне половината от историята да разкажа.
- Наистина ли, страхотно и какво стана после?
- Нищо. - Отбягвах любопитния ѝ поглед, който се бе впил в мен.
- Нали знаеш, че не можеш да ме излъжеш?
- Знам... - Седнах до нея и съжалих на минутата, защото усетих лек дискомфорт между краката ми.
- С ченгел ли трябва да ти вадя думите от устата?
- Говорихме си доста с него, докато разговора не се превърна в свалка.
- Той те е свалял, нашия Хънтър?
- Същия, който не ми е обръщал никакво внимание. Отидох до тоалетната, за да се измъкна от него, но явно и там ме беше последвал...
- Правихте секс, нали?
- Да... - Затворих очи и образът му изникна пред мен, признавам си че беше великолепно, но повече няма никога да го повторя. - Той ме използва Лора, както прави с всички жени.
- Не вярвам да е толкова тъп.
- Е, повярвай защото е, адски ме заболя от държанието му. Каза ми, че сме просто приятели, които са се изчукали...
- А ти какво очакваше от човек като него? Той живее на ръба, а ти имаш чувства към него. Не разбирам защо си си въобразила, че можете да сте нещо повече?
- Изобщо даже не си правя планове с него, защото знам, че не е за мен.
