Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 10

- Кога за последно помисли за себе си? – Лора ме попита сърдито.
- Мина доста време от тогава, но не съжалявам.
- Значи повече няма да се срещаш с Матю?
- Да, оказа се поредният провал.
- Кой ти проми мозъка, нали всичко беше наред?
- Онзи ден се срещнах с Хънтър.
- Този ще спре ли да се бърка там, където не му е мястото.
- Оказа се, че Матю е човек на Клийтън. Той го е накарал да излезе с мен и да ме накара да оттегля интервюто.
- И ти вярваш на Хънтър?
- Знам че не би ме излъгал, може да е егоист, но в миналото ми беше приятел, който ме защитаваше от всичко.
Лицето на Лора омекна, когато чу думите ми, усмихна ми се насреща.
- Мисля че е влюбен в теб...
- Стига си дрънкала глупости, той беше пределно ясен, че не иска да има нищо общо с мен, дори и приятелство.
- Страх го е, защото е нещо ново за него, може би е бил твърде наранен в миналото от някоя, запитала ли си се защо е станал женкар?
- Не ме интересува.
- Отиди и поговори с Хънтър.
- Ще се скараме пак, трудно ще преживея още един скандал с него.
- Какво ще чакаш той да те потърси?
- Да, дори да се наложи да минат и години, ще се сети за мен, познавам го добре.
- Ако напълно те изтрие от живота си?
- И аз ще сторя същото.
- Отново много си вярваш.
- Не ме дразни, а ставай да отидем до магазина, нямаме нищо за ядене.

***
- Да заложим на суши, става бързо и лесно.
- Хубаво ти си по готвенето, аз отивам да избера вино.
- Забравих, че ти си по пиенето.
- Връщам се веднага.
Обикалят щандовете с вината и се чудех кое да избера, изобщо не забелязвах, че зад мен има някой.
- Трябваш ми трезва. – Познат глас прошепна в ухото ми.
Рязко се обърнах в негова посока и загубих равновесие, политнах напред, добре че паднах в прегръдките на Хънтър.
- Ти? Какво правиш тук? Следиш ли ме?
- Нямам право и по магазините ли да ходя?
- Не, нямаш особено, когато...
- Кристи ще ме изслушаш ли поне веднъж без да ми противоречиш? – Прекъсна ме той.
Поклатих отрицателно глава.
- Щом е така нямам друг избор освен да те отвлека.
- Да не си посмял да ме докоснеш! – Предупредих го. – Лола е наблизо.
- Тя знае, даже ме прати при теб.
Чудя се с какво заслужих такава приятелка? Други на нейно място щяха да му сритат задника не да му помагат и да извличат всичко в негова полза.
- Ще дойдеш ли с мен?
- Къде?
- Вкъщи.
- За какво ще говорим?
- За нас.
- Спри да се правиш, все едно нищо не е станало.
- Искам да поправя грешката, която допуснах.
Хвана ме за ръката и ме помъкна навън. Валеше из ведро и едва се виждаше нещо.
- На близо ли си паркирал?
- Да, ето там. – Посочи автомобила си.
Съблече якето си и го преметна отгоре през главата ми.
- Не искам да настинеш.
- Спокойно не съм от захар.
- Напротив.
Качихме се в колата му и тръгнахме към дома му. Беше ми любопитно за какво точно ще говори с мен. Бях се подготвила за всякакъв обрат все пак беше непредвидим. Паркира в подземния гараж, слезе и побърза да ми отвори вратата.
- Би ли ми обяснил къде е предишния Хънтър?
- На твое място не бих задавал въпроси.
Настана мълчание помежду ни, чак ми стана тягостно от присъствието му. Вече бяхме в апартамента на Хънтър.
- Ще си направя чай ти какво ще пиеш?
- Нищо, Хънтър карай по същество и каква е причината да ме домъкнеш?
- Не съм себе си, откакто не си в живота ми...
Изсмях му се подигравателно насреща. Значи сме си разменили местата, а?
- Харесва ли ти да си уязвим?
- Не желая да се караме, а да се помирим. Нека бъдем, както преди просто приятели, обещавам да не ти вредя, нито да се възползвам от теб.
Приближих се към Хънтър и го притиснах до стената, както той обичаше да прави с мен, само че този път печелившите козове са в моята ръка. Улових го за яката и разбих устни в неговите. Боже, как ми липсваха, Хънтър бе застинал като статуя и не смееше да мръдне, бях го изненадала с действието си.
- Ти така ли не разбра, че с теб не можем да бъдем отново приятели? – Промълвих тихо между целувките.
- Нека опитаме...– Прозвуча като молба. - ... тогава по твоя начин.
Плъзна длан по кръста ми и ме прилепи силно към него. Обожавах топлината, която излъчваше караше ме да искам повече.
- По моя начин ли, я ми припомни какъв беше?
- Твой съм... Щом ще трябва да се постарая, за да те спечеля съм готов на абсолютно всичко. Съгласен съм, на каквото пожелаеш само да бъда с теб.
Сънувах ли? Хънтър да не беше болен? Халюцинации ли има?
- Ходил ли си скоро на лекар?
- Не е време да се шегуваш. Ти определяш правилата.
- За начало... – Отделих се от него. - ... ще стоиш на разстояние от мен, само когато аз ти позволя ще ме докосваш. Ще се научиш да бъдеш джентълмен, ще ме водиш на вечери, ще ми подаряваш цветя и в замяна няма да очакваш нищо от мен. – Изброих всички неща, които мразеше.- Ще ти повярвам само по този начин, иначе се откажи.
- Щом се налага ще направя нужното.
- Съгласен се на тази глупост?
- Твърде дълго бях без теб.
- И двамата осъзнахме, че не можем един без друг, права ли съм?
- Време е роботът да прояви малко чувства. – Отпусна се победен.
Изкикотих се силно и разсмях и него. Сгуших се в Хънтър.
- Ще останеш ли при мен само тази вечер?
- Нима имам избор?
Дъждът се усилваше и бях в капан.
- Да си пуснем ли филм?
В този момент силна гръмотевица освети мрачното небе. Лампите премигнаха и изгаснаха изведнъж.
- Явно нямаме късмет. Някъде тук трябва да имам свещи. – Включи фенерчето на телефона си и за търси из шкафовете в кухнята. – Намерих ги. Подръж за малко. – Подаде ми едната, за да я запали.

***
След час стояхме в хола и си говорихме на различни теми.
- Помниш ли партито край езерото?
- Как бих могъл да го забравя, там за първи път те целунах... – Ухили се хлапашки Хънтър.
- Инициативата беше моя.
Хранехме се взаимно със грозде, както правехме в детството си. Бях се облегнала на него и слушах бурята, която не стихваше въобще. Прозях се, клепачите ми натежаваха вече.
- Спи ли ти се?
- Малко...
- Лъжеш.
Вдигна ме на ръце и ме понесе към стаята си, остави ме на леглото.
- Няма ли да си лягаш?
- По-добре да легна на дивана.
- Имаме един проблем обаче. Не мога да спя сама, защото ме е страх от гръмотевиците.
- Изнудвачка.
- Хайде лягай. – Подканих го.
- Не отговарям за последствията.
- Заспивай Хънтър, лека нощ.
- Лесно ти е да го кажеш. – Целуна ме леко по челото и ме приюти в прегръдката си.