Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 9

Горкият аз едва преди седмица разбрах какво е самотата. Нейното ,,сбогом“ разби всички мои илюзии за нея, с които съм живял до сега. Изведнъж пред очите ми изникнаха нейните опити да се сближи с мен. За Кристи никога не съм бил просто приятел, оказах се причината обаче за нейното разбито доверие. Допуснах огромна грешка знам, като я пуснах да си тръгне от живота ми. Отново я нараних  с голямото ми его. Тя заслужава някой по-добър от мен, някой който да я направи щастлива и да я обича въпреки пречките, които им носи живота, аз няма да мога да се справя. Прокълнат съм с това да не съм способен да обичам, единственото което е по силите ми е да разрушавам след себе си, именно и поради тази причина се отказвам от Кристи. Нека бъда страхливец, не ми пука за чуждото мнение!

- Доволен ли си? – Срещу мен стоеше Рокси и нервничеше.
- За кое? – Отвърнах ѝ с въпрос.
Тя държеше сутрешния вестник и го размахваше пред лицето ми.
- Нали спомена, че днес трябва да излезе интервюто ти, което Кристи написа?
- Да, и?
- Ами не са го публикували...
- Как така? Едва ли е толкова глупава заради мен да се провали.
- Явно е, защото на девета страница е писала за някакъв футболист.
- Мамка му само проблеми ѝ създавам!
- Иди и я попитай защо го е направила?
- Изключено тя не иска да ме вижда.
- Нямам думи за теб, поне веднъж не можа ли да си държиш плювалника затворен?! Ще ѝ се извиниш, говедо!
- Приличам ли ти на човек, който се извинява?
- Що за идиот си ти? 
- Оглуша ли Рокси? Не ме нервирай и не ме карай да съжалявам че ти помагам за делото.
- Хубаво, хубаво млъквам, но не ме убивай, че ти насрочих среща с нея в пет следобед.
- Какво си направила?
- Този път ти си глухия.
- Вън от офиса ми! Защо се бъркаш в моите неща?!
- Погледни се... – Посочи към раздърпаната ми риза. – ...на нищо си заприличал без нея, искам само да ви сдобря.
- Не ми се мяркай пред очите, казах изчезвай!
- Обаче е късно вече, Кристи ще дойде. Знам, че ме мразиш, но след време ще ми бъдеш благодарен.
- Задръж добрините и състраданието си за теб нямам нужда от тях.
- Нервен задник! – Грабна си чантата и излезе от кабинета.
Как щях да се спася от разярената Кристи, която щеше да цъфне на вратата ми след по-малко от половин час. Какво щях да ѝ обяснявам за глупавото си държание онзи ден. Дали щеше да ми прости някога за дързостта ми?
Чувах тракането на токчета по мраморния под в коридора и мислено се подготвях за сблъсъка. Обмислях дали да не се скрия някъде преди да влезе. Нахълта при мен без да почука и дори не си направи труда да ме поздрави.
- Здравей и на теб Кристи!
- Не ми е до сарказъма ти, защо ме повика? – Мина директно на въпроса.
- Всъщност Рокси ти е казала да дойдеш без аз да знам.
- Чудесно значи нищо не ме задържа тук.
Настигнах я и я спрях преди да излезе. Обърнах Кристи с лице към мен и се загледах в красивите ѝ очи. Бях като втренчен, опиянен, изгубен и в същото време уплашен от нейното влияние върху мен. Пуснах ръката ѝ като опарен.
- Седни да поговорим и не се дръж като дете.
- Аз ли съм детето? – Попита с престорена изненада.
- Виж Кристи не желая да се караме или да спорим. Искрено съжалявам за онази сутрин, но както казах си оставаме непознати.
- Замотаното ти извинение не променя обстоятелствата, ако нямаш нищо друго за казване аз ще си вървя, чакат ме.
- Кой те чака?
- Матю, други въпроси?
- Интервюто с мен не е публикувано?
- Било твърде опасно да се отпечата, защото можели да съдят вестника, а и да застрашат кариерата ми.
- Клиентът ми даде пълно съгласие за него, кой ти ги наговори тези глупости?
- Няма значение реших за мое добро да сменя темата на проекта ми.
- Сама твърдеше, че ще те изстреля на върха.
- По-скоро щях да попадна на дъното. Не ми се забърква със съмнителни типове. Ще ти пожелая приятен ден.
Пресегнах се и я улових за китката, притиснах я до вратата. Исках да я целуна, копнеех за устните ѝ, наведох се към целта си, но Кристи се измъкна от хватката ми и ме зашлеви силно.
- Не смей да ме докосваш! Не съм наивната глупачка, която ти се молеше, не си познал! Копеле!
Беше меко казано побесняла. Изхвърча навън без дори да се обърне назад. Останах без капка здрав разум. Набрах номера на Рокси.
- Къде си? – Гласът ми прокънтя в празното помещение.
- В бара на ,, Мел Роуз“.
- Идвам при теб.

Наливах се с уиски от час и дума не обелвах. Рокси се опита на няколко пъти да изкопчи информация от мен но безуспешно.
- Тя ме ненавижда.
- И вината е изцяло твоя. Кога ще си признаеш, че си влюбен в нея?
- Не съм...
- Да бе тия ги разправяй на някой друг.
Погледът ми блуждаеше навън из хилядите преминаващи автомобили. И тогава я видях на отсрещния тротоар как излиза от ресторанта с Матю.
- Ставай! – Казах рязко на Рокси.
- Къде тръгна?
- Кристи е с Матю.
Оставих една сто доларова банкнота. Проследихме ги и двамата до дома на Кристи. Онзи се залепи за нея като дъвка, идеше ми да го пребия като видях да я целува, Рокси едва ме спря. Кристи се прибра и Матю извади телефона си и набра някой. Приближихме се, за да чуем разговора му.
- Оставих я у тях. До кога трябва да се преструвам? Взима да ми писва нямам никаква изгода от нея. Да тя ме послуша и оттегли интервюто, но не го е взела от вестника, онези обмислят дали да го публикуват. Не искали да я намесват. – Замълча за кратко и продължи. – Тя е опърничава, нищо няма да излезе от това, което правим. В крайна сметка ще преминем към план ,,Б“. Утре ще се чуем.
- На този не му е чиста работата. – Рокси шепнеше.
- Ще разберем какви ги върши и защо му е Кристи.
- Клийтън е намесен сигурна съм.
- Тогава отивам при него.
- Сам ли?
- Не ме е страх.
- Той е опасен.
- Аз два пъти повече, защото държа скапания му живот в ръцете си.
- Така ще те изиграе, че няма да разбереш как.
- Не ме мисли за толкова глупав, защото делото му наближава.
Паркирах пред дома на клиента си.
- Идваш ли?
- Предпочитам да си остана жива.
- Връщам се до час. Ако ме няма обади се на полицията. – Пошегувах се с Рокси.
Охраната му ме посрещна. Без много обяснения влязох при Клийтън.
- Валенте какво те води насам толкова късно?
- Глупавите ти заплахи. Взел си да действаш чрез твоите псета.
- Говори без заобиколки.
- Матю е твой човек нали? Прати го при Кристи, за да я сплаши, защото застрашава репутацията ти?
- Сам стигна до извода, няма да позволя една пикла да ме вкара в затвора.
- Мисля че тя е най-малката ти заплаха, защото аз съм адвоката ти. Не я закачай, ще се отърва от публикацията във вестника. Махни онова изчадие от нея!
- Или?
- Или ще се постарая да изгниеш в пандиза!
- Заплашваш ли ме Валенте?
- Приеми го както искаш, не ми пука! Имам достатъчно доказателства срещу теб. Дори не можеш и да ме убиеш, защото ще си подпишеш смъртната присъда. Не забравяй, че и аз имам хора навсякъде и за всичко.
Клийтън откачи. Намери си достоен противник поне.