Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 12

Може да се каже, че този път постъпих правилно като дадох нов шанс на Хънтър. Вярно е имахме доста проблеми помежду си и не прехвърлям вината изцяло на него, защото аз също бях част от ябълката на раздора. Бих казала, че се осъзнахме навреме и започнахме ново начало, нещо с което и двамата се гордеехме. Част от мен обаче умираше от страх, защото всичко създадено до тук може да изчезне за миг. Хънтър се опита да ме обеди в обратното, все пак се стараеше да изкорени всички навици, които до сега е спазвал като мантра. Едва ли човек би се променил с едно щракане на пръсти.
С Лола, както винаги стояхме в нашето заведение след лекциите и обсъждахме последните клюки около новодошлите в университета.
- Виж Марая как се промени само за месец, изненадващо добра трансформация. – Посочи приятелката ми момичето на отсрещния тротоар.
- Да, права си. – Съгласих се с нея без много увъртания, защото мислите ми бяха заети с нещо друго.
- Къде пак отлетя с мозъка ти? Проблеми в рая?
Бях светнала Лола по въпроса още преди седмица за нашите нови отношения с Хънтър.
- Не, истината е че той е идеален държи се добре с мен, излизаме на вечери, купува ми подаръци и общо взето се опознахме доста.
- И? Разказа ли ти защо се е превърнал в говедото, което използва жените само за секс?
- Не е стигнал все още до там, не искам да го притискам с въпроси, когато е готов ще ми разкаже, личи си че е болна тема за него.
- Кой знае какво му се е случило, все пак не би се превърнал в безчувствен глупак просто така.
- Тази вечер ще излезем ли по женски с момичетата?- Реших да сменя темата.
- Разбира се, ще им пиша в случай че са забравили, а ти кажи на Хънтър да не остане изненадан.
- Казах му още вчера спокойно.
- Разпита ли те подробно?
- Как мислиш? Даже предложи да ни изпрати превоз в случай, че не сме в състояние да се приберем до нас.
- Истински джентълмен... – Засмя се Лола.
- Нормално аз го заплаших, че ако не се държи така ще го зарежа.
- Няма избор, а?
- И то никакъв.


Следобедът мина в лутане от какво ще облека до каква прическа да си направя, Лола ми помогна и за двете. Излязохме към осем и след около половин час бяхме пред заведението, чакахме останалите.
- Тези няма ли да се появят, къде са? – Лола се ядосваше. – Ще си изгубим местата.
- Едва ли, опашката не е голяма пък и днес е петък.
- Страшна логика имаш. – Пускаше им съобщения, докато говореше с мен.
- Стига нервничи. – Забелязах ги да идват. – Ето ги.
- Най-после... – Въздъхна облекчена.
Лана и Бриджит бяха точното олицетворение на глупостта. Двете се състезаваха коя ще е по-глупава и на идея си нямах Лола защо ги покани с нас, исках да си почина малко, а не да се натоварвам с простотия.
Платихме входната такса и се вмъкнахме покрай другите, изглеждаха меко казано побеснели, защото не можеха да влязат, тук всичко ставаше с резервация, особено когато някой известен ще пее. Певицата, която разгряваше сцената беше Тейлър Суифт, изпълняваше една от старите си песни. Сепарето ни не близо до дансинга, виждаше се абсолютно всяка подробност. Сервитьорката дойде и си поръчахме коктейли.
- Без задръжки и главоболия. – Вечното ни мото с моята най-добра приятелка.
- Вдигам тост и казвам да живеят необвързаните. – Бриджит политна напред с питието си.
- Започна още от вкъщи нали? – Предположи Лола.
- Как разбра? – Ухили се насреща ни.
Час по-късно се чувствах безтегловна и напълно не отговорна за следващите си действия. С Лола танцувахме и пеехме с цяло гърло „Shake it off“. Знаех, че утре ще съм прегракнала, но не ми пукаше, заслужаваше всяка гласна струна, отдавна не се бях забавлявала така.
И изведнъж ми се наби в окото като трън не кой да е, а Хънтър стоеше на бара и отпиваше от скоча си, докато някаква блондинка му се натискаше. Какво дробеше тоя без мое знание. Мартинито започна да действа щом без да се замисля тръгнах към тях. Той бе с гръб към мен и не ме видя иначе би избягал веднага. Хванах го рязко за рамото и го обърнах към себе си.
- Развалям ли ти вечерта?
- Кристи... – Пребледня целия.
- Коя е тази? – Онази натрапница ме огледа от горе до долу с ненавист.
- Гаджето му. – Много обичах да лъжа няма спор. – Въпроса е каква си му ти?
- Неговата законна жена глупаче. – Засмя се тя.
- Това е някаква шега... – Хънтър не изглеждаше развеселен.
- Би ли ми обяснил? – Притиснах го.
- Нека се махнем от този шум.
Нямах друг избор освен да го последван навън, онази остана вътре да ни чака. Докараха колата на Хънтър от паркинга. Пуснах смс на Лола, че съм си тръгнала. Помогна ми да се качва в автомобила му и потеглихме към дома му.
- Е, чакам?
- Не ми се спори, докато шофирам ще потърпиш.
Паркира в подземния гараж и се качихме в апартамента му.
- Цялата съм в слух Хънтър. – Започнах го от вратата.
- Тази жена не ми е никаква, тоест всичко с нея приключи отдавна. Преди две години сключихме брак, бях влюбен до уши, но разбрах че ме лъже и че ме използва за пари и поисках развод, но тя не ми даде, затова водим делото от доста дълго време.
- И кога смяташе да ми кажеш?
- Не желаех да те натоварвам с моето минало, поради тази причина си мълчах и стоях настрани от теб.
Подпрях с ръце главата си, която всеки момент щеше да се пръсне. Новата информация ми дойде в повече.
- Значи аз съм ти любовница? – Смеех се от нерви.
- Не говори глупости, не зная от къде се взе. Явно Клийтън се е разровил в предишния ми живот и е открил Соня.
- Обвиняваш хората за собствените си грешки? Когато свършиш с мен кого ще обвиниш?
- Ние с теб сме заедно...
- Докато не ти омръзна.
- Пияна си и не чуваш какво ти говоря. Ще поговорим утре, когато отрезнееш в противен случай ще оспорваш всяка моя дума. Ще ти приготвя леглото.
- Аз си тръгвам не мога да остана тук.
Не успя да ме настигне, вече се бях качила в асансьора и натиснах копчето за партера, вратите се затвориха преди да нахлуе при мен. Прекалено бавно се движех, светлините мигаха и изгаснаха. Беше тъмно, кабината взе да се тресе и усетих как се свлича бързо, огледалата дрънчаха и се разпръснаха по пода, едното се отчупи и падна върху ръката ми. Хванах се здраво, до колкото бях способна, краката ми от страх се огъваха и се строполих на земята. Парченцата стъкла се врязаха в тялото ми и адски болеше. Тъмнината ме плашеше, явно си бях ударила главата, защото напипах раната си как кърви. Клепачите ми натежаха и изгубих съзнание...
Чувах гласове идваха сякаш от някаква далечна пустош и образуваха ехо. Разпознавах само един от тях.
- Бъдете внимателни...
Рязкото ми вдигане предизвика у мен нов пристъп на агонизираща болка в слепоочието.
- Кристи, добре ли си? Чуваш ли ме? – Хънтър звучеше отчаян и притеснен.
- Има фрактура на черепа, изгубила е доста кръв. – Някой обясняваше с доста професионален тон. – Не се тревожете, стабилизирахме я.
Спеше ми се, бях уморена от развиващите се събития, сякаш камион ме беше прегазил така се чувствах, на останалата част от разговора не обърнах внимание, защото съня надделя над любопитството ми.