Her lie goes/Лъжата ѝ отива

Глава 15 - Епилог

Лола ме наблюдаваше стриктно от мястото си. Знаех какво ще каже и че мнението ѝ е важно за Кристи, все пак бяха неразделни от деца. Съгласих се да говорим заедно с нея, защото вероятността да нападне Кристи е твърде голяма и исках да я спася. Горката тя стоеше и се чудеше как да започне разговора.
-       Слушай не е нужно да ми даваш чак такива обяснения, важното в момента е твоето щастие.
-       Ще се преместя да живея при Хънтър и пет пари не давам какво ще ми кажеш. – Тя я предупреди.
-       Предполагах, че ще се случи вие не можете един без друг, въпрос на време беше да се съберете пак. И за протокола – радвам се за вас. Не бих застанала на пътя ви, нито между вашето щастие. Хънтър ти си огромен задник и ще ти бъда благодарна от сега нататък ако правиш всичко възможно моята сестра да е щастлива с теб.
-       Имаш думата ми, Лола.
-       Е кога ще се местиш?
-       Със сигурност другата седмица, багаж не се събира за един ден.
-       Вярно е имаш доста покъщнина.
-       Аз също ще помогна, с каквото мога.
-       И така Кристи реши проблема ни, Лола не го прие толкова тежко, колкото предполагаше и слава Богу, не се виждах иначе. Двете винаги щяха да бъдат заедно. Заехме се още на другия ден да опаковаме нещата на моята Кристи. И в късният следобед получих обаждане от родителите ми, които с нетърпение чакаха резултата, вдигнах им.
-       Убеди ли бъдещата ни снаха? – Мама ме включи на високоговорител, за да ме чува и баба.
-       Да, идва с мен.
-       Чудесно, кога ще ни я доведеш на гости?
-       Когато официално се настаним.
-       Добре, нали ще ни се обадиш, когато пристигнете?
-       Задължително ще ти звънна. Целувам те. – Затворих.
-       На кого раздаваш целувки? – Кристи ме склещи в ъгъла.
-       Какво те интересува?
-       Хънтър не ме вбесявай!
-       Бъди спокойна беше свекърва ти.
-       Човек ще рече, че си ми предложил...
-       Може и това да се случи.
-       Нека не прибързваме.
Хванах я за ръката и я придърпах към мен, беше отново в прегръдките ми, макар и да ѝ обещах да се въздържам за известно време не бях способен, тя постоянно ми напомняше за нашите предишни преживявания, които ми се струваха по-скоро като недействителен сън. Начертах с устни пътечка от ухото ѝ до греховните ѝ, сочни устни, които ме умоляваха да ги целуна. Краката на Кристи я предаваха и едва се удържаше права.
-       Отпусни се, нека да не се отбягваме повече?
Дишаше накъсано, през кратките ни целувки, които с всяка следваща се задълбочаваха. Разкопчах едно по едно копчетата на роклята ѝ и презрамките ѝ се смъкнаха по раменете ѝ. Дрехите ми бяха разпилени по пода, спуснах косите ѝ от шнолата и те паднаха свободно чак до кръста ѝ. Тя обви бедра около мен и я вдигнах във въздуха, понесох я към спалнята ѝ, целувайки я още по-жадно и настървено.
-       Толкова много ми липсваше тази наша лудост. – Тя изрече думите си като стон.
-       Обожавам те...
Спуснах я леко върху постелята на леглото ѝ и се настаних отгоре ѝ. Обсипвах я с малки целувки по цялото ѝ тяло. Кристи шареше по гърба ми и оставаше дълбоки следи с ноктите си, после сплете пръстите си в косата ми и леко я подръпваше, докато аз си играех с чувствителната точка между краката ѝ, тя буквално течеше от възбуда.
-       Не ме мъчи повече Хънтър...
-       Нямам такива намерения.
С един тласък се озовах в топлата ѝ утроба, намирах се в рая, напълно свободен и отдаден на една единствена жена, моята. Засилих внимателно темпото ни, като се стараех да не ѝ причиня болка, беше крехка и толкова малка в ръцете ми. Огнената стихия помежду ни се разпали и затанцува с огнени езици, призовавайки ни един към друг и бях на ясно, че измъкване нямаше да има от нея.
-       Хайде зверче, докарай ни до края.
Тя мъркаше одобрително, докато масажирах туптящия ѝ клитор, който само чакаше да го връхлети оргазма, моят беше съвсем близо...
Час по-късно лежахме потни и изморени вплетени един в друг.
-       Защо ме промени толкова много Кристи?
-       Не бях аз, ти сам го пожела, разбра че ме обичаш повече от егото си. – Тя се засмя.
-       Има нещо вярно с едно изключение, винаги съм бил влюбен в теб, само че не го осъзнавах. Ако се бях вслушал в сърцето си, нищо от миналото ни нямаше да е такава пълна каша.
-       Истината е болезнена, търсехме се взаимно в други хора без да предполагаме, че ние си принадлежим.
-       Обичам те малко зверче!
-       И аз теб бонбончо!
 
*** Гл.т Кристи – два месеца ппо-късно
Свикнах изключително бързо с новия ми живот в Ню Йорк. Търсех си работа и се устройвах, намерих си и нови приятели в тукашния университет. Разбира се Хънтър не одобряваше, че се сприятелявам с момчета от моя курс, ревнуваше ме и от слънчевата светлина, маниак на тема „опази своето“. Имах обаче страшен проблем в последните две седмици, жадувах неудържимо за сладко всяка сутрин и другия беше, че с триста зора ставах за сутрешните лекции. Какво беше това мое недоспиване? Обикновено вечер си лягах рано, не намирах никаква разлика. Будилникът ми звънеше до главата аз дори не го чувах.
-       Поспаланке, хайде ставай!
-       От къде я намираш тази сила всеки ден да ме изтезаваш?
-       Ще закъснееш за интервюто си.
-       Остави ме намира. – Измрънках.
-       Хубаво. - Целуна ме по челото и отиде до огледалото.
С крайчеца на окото си го шпионирах как завързва вратовръзката си.
-       Довечера сме на вечеря у нашите. – Напомни ми Хънтър. – Опитай се да се съвземеш от дрямката ти до тогава.
-       Помогни ми. – Помолих го.
-       Как да го направя зверче?
-       Купи ми от моите любими вафли, когато си идваш.
-       Дадено, сега си вдигай красивото задниче и се приготви да те закарам до фирмата.
-       Имам ли избор?
-       Тц... – Издърпа ме от увитите чаршафи около мен. – Сега ще те изкъпя.
-       Остави ме ще се справя и сама, плюс това си облечен в скъпарския си костюм и ще го измокриш.
-       Струва си ако питаш мен. – Гризна ме закачливо по носа. – Влизай в банята аз ще приготвя кафе.
-       Не искам от него ми се повдига. Може ли чай от мента?
-       Ще видя дали имаме.
Остави ме сама, силен порив на гадене се надигна в разбунтувания ми стомах, докато стигна до тоалетна вече беше твърде късно. Хънтър цъфна веднага при мен и хвана косата ми над тела.
-       Зверче, добре ли си?
-       Изглеждам ли ти добре? – Тъпия му въпрос ме изнерви. – Излез! – Изгоних го преди следващия спазъм, беше адски болезнен.
-       Убий ме, но няма да те оставя в това състояние.
-       Мина ми. – Почувствах се като парцал.
Вдигна ме на ръце и ме занесе обратно в леглото.
-       Днес никъде няма да ходиш, докато не оздравееш. Ще повикам Алиша при теб, защото не мога да отсъствам днес от работа. При първа възможност ще си дойда.
-       Не се тревожи ще се оправя.
-       Изпий го, хапчето е за повръщане. – Подаде ми го с чаша вода. – Опитай се да дремнеш.