Г.Т.на Лара
Вече беше тъмно.Както се разхождах и си блях в телефона някакъв сърфист се блъсна в мен.Аз паднах и от негова страна получих усмивка и помощ.
-Ам,много се извинявам-каза той,но изражението му вече беше по-сериозно.
-Аха,аз също се извинявам,просто блеех в телефона си и да...-той се усмихна и в този момент се приближи към мен.
-Ам извинявай,кестен какво си мислиш,че правиш!?-попитах го без да се замисля,какво казвам и как го наричам.
-Ами опитвам се да те целуна.-ама,че нахалник.
-Сори,ама съм заета.
-От кого не вярвам някой да те вземе със този инат.-в този момент видях как сърфистчето се сгрумоляса на земята,не видях спасителя ми.Моят ,,спасител'' ме дръпна за ръката при което ме накара да извикам от болка.Той беше висок и слаб,но хватката му беше добре затегната.След около 5 минути стигнахме,намирах се пред някакъв бар.Аз не исках да влизам,но онзи ме стрелна с поглед,а за да не пострадам просто го последвах.Вътре беше пълно с пияни тийнейджъри,аз не харесвах такива среди,бях направила едно огромно изключение за рожденния ден на Кал и дори тогава си тръгнахме по-рано.Та да след като онзи си проправи път през мъртво пияните ДЕЦА,влачейки мен,стигнахме до задния вход на бара.Той ме притисна до стената и аз си ударих гърба в каменната стена,не издържах и проплаках от болка,не знаех и не виждах моят спасител и в същото време похитител.Той се наведе и впи бясно устни в моите,сълзите ми започнаха да слизат от очите ми,започна с цялото си нахалство да ме обарва къде ли не,опитах се да се откопча от него и за момент успях,но ръката му беше по-бърза от мен и отново се оказах между него и стената.
-Хах къде си мислиш,че отиваш,бейб?-той ме погледна и най сетне успях да видя лицето на изрода,който се опитваше да ме изнасили.
-Далеч от теб,за какъв се мислиш.-казах без да се сетя за последствията.Той ме погледна яростно и ми удари плесница.Все още бях будна,но беззащитно стоях легнала на земята,успях да видя,че Люк връхлетя върху него и виждах,че вече беше започнал да реве от ярост.Той налагаше русия идиот,със всичка сила.Когато най-посля успя да го обездвижи,дойде до мен и виждах как сълзите се стичаха по лицето му.Той ме вдигна и за окончателно време вече бяхме в хотела, влезе през задния вход,за да не ни види някой от персионала.Бяхме пред апартамена в който,сме отседнали,но той не успя да изкара ключовете и извади телефона от задния си джоб след което,набра някой.По мои следвания беше Майки,защото го видях как бяга,а Грета го следваше.От там нататък помня как се събудих положена на леглото и видях как Люк беше седнал на стола близо до леглото на което бях,видях как притиска ръце към лицето си и когато най-после го откри видях,че целият беше зачервен и лицето му беше мокро.
YOU ARE READING
The boy of my dreams.
FanfictionThe boy of my dreams. Аз никога не съм разбирала от момчета,никога не съм имала връзка,но ето го. Той беше перфектен.Усещах,че имаме бъдеще,но дали той имаше същите чувства...?