Бъди силна

107 16 2
                                    

Г.Т. на Лара


Бягахме с Ашли докато не стигнахме нашата къща.Казах и да влезе.В този момент заварих Люк да слиза по стълбите,по изражението му си личеше,че току-що е станал.

''Хей.''-поздрави той.Ашли не искаше да му казвам и нямаше,но той очевидно беше видял засъхналите сълзи по-лицето и.-''Какво се е случило,защо Ашли е плакала да не е нещо с Аш?''

''Хей,хей задавай въпросите един по един.''-казах аз.Ашли беше разстроена и се подразбираше,че аз трябва да говоря.-''Имала си е проблеми с бившия.''-казах аз.

''И по-точно?''

''Ами някакъв тъпак,който и се води бивш приятел прави всичко възможно тя да страда и по нейните думи,мишената е Аштън.''-казах бързо.Очите на Люк се ококориха.Аз се обърнах към Ашли.

''Ашли каза ли още нещо онзи?''-попитах аз.

''Поиска да си уговорим среща.''-каза тя,а сълзите и напираха да излязат.

''И ти прие ли?''-попитах аз.

''Приех иначе ще пострада Аш,та той дори не знае за това...''-Люк извади телефона си.-''И по-добре да не знае''.-довърши Ашли.Люк си прибра телефона.

''Какво ще правим?''-попита Люк.

''Като за начало няма да казваме на никого,второ мисля да отида на ''срещата'' и трето мисля да викна ченгетата на мястото,но всичко да остане скрито за онзи задник и шибаните му ''мутри''-изреди Ашли.

''Ще дойдем с теб.''-казах бързо аз.Люк ме погледна някак ядосано.

''Нали Люк.''-казах през зъби и му отвърнах със стряскащ поглед.

''Да.''-най-накрая да каже нещо.

''Добре,ам кога ви е срещата и къде?''-попитах.

''Срещата ни е на мястото където ме намери и е след точно 20 минути.''-каза тя.

''Хайде да тръгваме.''-казах докато дърпам Люк за ръката.

''Да пусна ли музика за по ефектно?"-попита той.

"Да не сме във филм та да ми пускаш музика?Понякога си мисля,че си изтървал мозъка си някъде."-казах като го дръпнах,за да върви по-бързо.Стигнахме,но още никой нямаше.В този момент се появиха 4 непознати лица,които бавно се приближаваха до мястото на срещата.Преди тя да отиде съобщихме на полицаите и те се бяха скрили в храстите.

"Хей Ашли бъди силна,нищо няма да ти се случи.Нали знаеш плана?"-тя само кимна.

С бавни крачки отиде при тях,нямах си кал хабер,че се е забъркала с това момче,то изглеждаше хилаво,но в същото време и много властно,но мутрите бяха за да извършват действията,които той нямаше да може да направи.На практика беше властен само на думи.И аз така мога...аз и Люк се бяхме скрили зад едно от дърветата и просто наблюдавахме,до нас бяха около 6-тима униформени,които чакаха сигнал за да излязат и да си свършат работата.Не след дълго получиха този сигнал и се нахвърлиха върху 4-те момчета.Зачудих се как хванаха по-едрите момчета,но важното е че ги хванаха.Тези момчета вече нямаше да ни се пречкат.

################################################

Прибрахме се и звъннахме на другите.Нищо не сме разказвали на никого,нямаше нужда да ги безпокоим.Вечерта мина в гледане на филми и приказки,накрая всички си тръгнаха и ние с Люк си легнахме.Бяхме изморени и заспахме прегърнати.

БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА:

Хора знам,че много закъснях,но знаете как беше...училище,уроци за преговаряне и контролни.Е всичко свърши,мисля че ще мога да качвам по-често и имам повече идеи как да продължа тази история.Приемам критики и ще ви разбера,ако сте загубили интерес към историята ми,но все пак ако искате гласувайте и оставете коментар,отново ако искате.Съжалявам ако има грешки.

The boy of my dreams.Où les histoires vivent. Découvrez maintenant