Г.Т. на Лара
Бягахме с Ашли докато не стигнахме нашата къща.Казах и да влезе.В този момент заварих Люк да слиза по стълбите,по изражението му си личеше,че току-що е станал.
''Хей.''-поздрави той.Ашли не искаше да му казвам и нямаше,но той очевидно беше видял засъхналите сълзи по-лицето и.-''Какво се е случило,защо Ашли е плакала да не е нещо с Аш?''
''Хей,хей задавай въпросите един по един.''-казах аз.Ашли беше разстроена и се подразбираше,че аз трябва да говоря.-''Имала си е проблеми с бившия.''-казах аз.
''И по-точно?''
''Ами някакъв тъпак,който и се води бивш приятел прави всичко възможно тя да страда и по нейните думи,мишената е Аштън.''-казах бързо.Очите на Люк се ококориха.Аз се обърнах към Ашли.
''Ашли каза ли още нещо онзи?''-попитах аз.
''Поиска да си уговорим среща.''-каза тя,а сълзите и напираха да излязат.
''И ти прие ли?''-попитах аз.
''Приех иначе ще пострада Аш,та той дори не знае за това...''-Люк извади телефона си.-''И по-добре да не знае''.-довърши Ашли.Люк си прибра телефона.
''Какво ще правим?''-попита Люк.
''Като за начало няма да казваме на никого,второ мисля да отида на ''срещата'' и трето мисля да викна ченгетата на мястото,но всичко да остане скрито за онзи задник и шибаните му ''мутри''-изреди Ашли.
''Ще дойдем с теб.''-казах бързо аз.Люк ме погледна някак ядосано.
''Нали Люк.''-казах през зъби и му отвърнах със стряскащ поглед.
''Да.''-най-накрая да каже нещо.
''Добре,ам кога ви е срещата и къде?''-попитах.
''Срещата ни е на мястото където ме намери и е след точно 20 минути.''-каза тя.
''Хайде да тръгваме.''-казах докато дърпам Люк за ръката.
''Да пусна ли музика за по ефектно?"-попита той.
"Да не сме във филм та да ми пускаш музика?Понякога си мисля,че си изтървал мозъка си някъде."-казах като го дръпнах,за да върви по-бързо.Стигнахме,но още никой нямаше.В този момент се появиха 4 непознати лица,които бавно се приближаваха до мястото на срещата.Преди тя да отиде съобщихме на полицаите и те се бяха скрили в храстите.
"Хей Ашли бъди силна,нищо няма да ти се случи.Нали знаеш плана?"-тя само кимна.
С бавни крачки отиде при тях,нямах си кал хабер,че се е забъркала с това момче,то изглеждаше хилаво,но в същото време и много властно,но мутрите бяха за да извършват действията,които той нямаше да може да направи.На практика беше властен само на думи.И аз така мога...аз и Люк се бяхме скрили зад едно от дърветата и просто наблюдавахме,до нас бяха около 6-тима униформени,които чакаха сигнал за да излязат и да си свършат работата.Не след дълго получиха този сигнал и се нахвърлиха върху 4-те момчета.Зачудих се как хванаха по-едрите момчета,но важното е че ги хванаха.Тези момчета вече нямаше да ни се пречкат.
################################################
Прибрахме се и звъннахме на другите.Нищо не сме разказвали на никого,нямаше нужда да ги безпокоим.Вечерта мина в гледане на филми и приказки,накрая всички си тръгнаха и ние с Люк си легнахме.Бяхме изморени и заспахме прегърнати.
БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА:
Хора знам,че много закъснях,но знаете как беше...училище,уроци за преговаряне и контролни.Е всичко свърши,мисля че ще мога да качвам по-често и имам повече идеи как да продължа тази история.Приемам критики и ще ви разбера,ако сте загубили интерес към историята ми,но все пак ако искате гласувайте и оставете коментар,отново ако искате.Съжалявам ако има грешки.
VOUS LISEZ
The boy of my dreams.
FanfictionThe boy of my dreams. Аз никога не съм разбирала от момчета,никога не съм имала връзка,но ето го. Той беше перфектен.Усещах,че имаме бъдеще,но дали той имаше същите чувства...?