EDEN

Глава двайсет и втора

Хенри... 

Страстта, която изпитваше към него, а и той към нея, беше способна да ги погуби. Не знаеше дали е нормална ревността и чувството за собственост, което той изразяваше. А тя самата... беше стигнала до бой, заради лудия изблик на ревност и злоба, че някоя друга може да го докосне или да го пожелае. 

- Едън Лондон! - баща ѝ нахлу в офиса и прекъсна мислите ѝ като хвърли списанието върху бюрото.

- О, просто чудесно. - повдигна бавно глава и го погледна.

Лицето му беше изкривено от яд и недоумение.

- Можеш ли да ми обясниш какво, по дяволите, е това? - посочи към списанието.

- Ами... повечето хора го наричат списание. - опита се да се усмихне, но при вида на баща си въздъхна и се изправи. - Всичко е наред, татко. Няма за какво да се притесняваш.

- Вярно ли е? 

- Да. - баща ѝ я гледаше сериозно.

- Как трябва да реагирам на това?

- Не би трябвало да реагираш, харесвам го. - вдигна ръце.

- А на мен не ми харесва да пишат за теб по някакви долнопробни списания! Не съм ти дал това име, за да го оскверняват! - викна той.

- Не са написали нищо лошо или невярно! 

- И сега какво? Ще си в устата на хората постоянно, заради неспирните ходенки на това момче? 

- Нали го харесваше, какво стана сега? - изгледа го ядосано.

- Харесвам го, когато стои далече от дъщеря ми! 

- Ти сам поиска да изляза с него...

- На бизнес среща, Едън! А не да се въргаляш с него в леглото!

- Престани! Не съм направила нищо лошо! - извика и тя. - Бяхме се разбрали за бъркането ти в личния ми живот!

- Заради това ли се раздели с Даниъл, заради някакво увлечение?

- Не е просто увлечение, Стивън! - остро му отвърна, а когато чу обръщението се дръпна като опарен.

- Това момче не е за теб, Едън! - размаха пръст срещу нея, но тонът му беше по-спокоен.

- Защото не си го избрал ти ли? 

- Хубаво тогава! - изгледа я гневно. - Прави каквото искаш!

- Той е добър човек...