EDEN

Глава двайсет и първа

Докато вървяха към ресторанта, Едън нервно го погледна. 

- Нервна?

- Малко... – отвърна плахо. – Ще ми мине. 

- Аз също. – засмя се Хенри. – Хайде, сигурно ни чакат вече. 

Двамата влязоха хванати за ръце, огледаха се, но не успяха да видят Аманда и Джейсън. Приятно на визия момиче се приближи към тях и моментално погледът ѝ се спря върху него, а позата ѝ веднага се смени. Хенри не забелязваше блесналите очи и изпъчените ѝ гърди. Едън изпита неприятно усещане и ревност заради момичето срещу тях, придърпа го към себе си, а той се усмихна и я прегърна през раменете. 

- Имате ли резервация? 

- Разбира се. – усмихна се Хенри и погледна Едън. – За четирима, на името на Хенри Кинг.

- Вие ли сте това? – полюбопитства тя. 

- Има ли значение? – сряза я той.

- Не, не. – момичето се изчерви и извърна погледа си. – Последвайте ме, масата ви е в дъното.

- Хайде, любов. – Хенри издърпа Едън и я пусна едва, когато се настаниха на масата.

Хвана ръката ѝ и я целуна. Момичето се върна, за да донесе менютата. Подаде ги без да обели дума и също така безмълвно напусна масата. 

- Прекрасна си! – прошепна и я целуна по бузата. 

Ръката му се плъзна по голото ѝ бедро, а докосването му предизвика тръпки на задоволство по цялото ѝ тяло. 

- Спри! Хората ни гледат. 

- Не ми пука! Не мога да стоя просто така!

- Ще ти се наложи да си стоиш просто така, иначе ще те изгоня на другата маса. – плясна го през ръката, а той се ухили.

- Снощи друго ми говореше.

- Само да уточня, снощи не говорех. – прошепна. 

- Здравейте, гълъбчета! – радостния вик на Аманда ги накара да се отдръпнат един от друг.

- Здравейте и на вас! – поздрави Хенри, а Едън нервно се прокашля.

- Извинете за закъснението, Аманда не можеше да открие кой чифт обувки подхожда на дрехите ѝ. – Джейсън се здрависа с Хенри и го потупа по гърба.

- Явно им е по наследство... – Хенри се разсмя, а Едън го бутна.

- Престани!