EDEN

Глава четвърта

Едън успя да се откъсне от Даниъл и се скри на една по-отдалечена маса, а той се беше заговорил с баща ѝ и нямаше намерение да я потърси скоро.

Даниъл Уилсън беше доста привлекателен мъж, светлата коса подхождаше на ярко сините му очи, а британският акцент допълваше цялата картина. Той беше от типа мъже, които се харесваха на майките и бащите, перфектен за съпруг и баща. Човек, с когото можеш да изживееш спокойно остатъка от живота си. Не би могъл да изневери, верен до гроб. В него обаче липсваше страстта, която Едън силно притежаваше и се насилваше да крие, защото той я гледаше неудобрително, когато проявяваше първичните си желания и бурните си емоции. Сексът с него не беше най-удовлетворяващото и вълнуващо преживяване. Можеше да се каже, че не можеше да удовлетвори нуждите ѝ и в повечето случаи се налагаше да симулира оргазъм, за да не го обиди. Продължаваше да бъде с него единствено заради баща си, той я беше представил на Даниъл и определено го харесваше. Едън винаги се караше с баща си, искаше поне веднъж да направи правилния избор в очите на Стивън. Искаше поне веднъж одобрението му, а с Даниъл определено щеше да го получи. Но Едън беше екзотична личност, обичаше живота, предизвикателствата. Точно като него... Погледът ѝ пробягна към високия бог на сексапила.

-          О, Едън! Най-накрая, намерих те. Хайде, трябва да започне първият танц, след това си ти. Нали имаш реч? – Аманда се усмихна притеснено.

-          Уф! Ще бъде сълзлива. – първо направи гримаса, а след това се разсмя.

-          Точно такава трябва да бъде. – Аманда поведе Едън към масите и двете седнаха на местата си.

Тихата музика спря и се чу гръмкият глас на водещият, който съобщи, че е време булката и младоженецът да пристъпят към първия си танц като семейство. От колоните зазвуча нежният глас на Robbie Williams, който пееше за любовта си към ангел. Аманда и Джейсън се впуснаха в красив танц на дансинга, а отстрани се чуваха приятните възторжени шепоти, колко са красиви и колко щастливи изглеждат. Едън знаеше със сигурност, че сестра й е много щастлива и по усмивката на Джейс се виждаше, че и той е много развълнуван. Стивън Лондон се доближи до дъщеря си и ѝ подаде ръка.

-          Ще танцуваш ли със стария си баща?

-          О, Стив! – тя пое ръката му и двамата се раздвижиха в ритъма на песента.