Сутринта закъсня за работа, нямаше никакво желание за каквото и да е. Нощта ѝ беше неспокойна, всякакви мисли я измъчваха и най-вече вината. Даниъл беше звънял няколко пъти, но тя нямаше сили да говори с него, а може би и не искаше.
Влезе в офиса и след няколко минути той нахлу след нея.
- Търсих те снощи, Едън. – тя го погледна.
- Да, видях. – той размаха ръце.
- Е? Не смяташ ли, че трябваше да ми се обадиш.
- Съжалявам, бях изморена и веднага заспах.
- И какво прави снощи? – седна срещу нея.
- Бях навън.
- Все пак излезе с този Кинг, а? – той се присмя.
- Точно така.
- Кога се прибра?
- Сметка ли ми държиш, Дан?
- Просто искам да знам.
- Даниъл! Беше нормална среща с клиент, говорихме за желанията му, уточнихме условията и приключи бързо.
- И това е всичко? – тя остави папката на бюрото и го погледна.
- Даниъл, наистина не съм в настроение за ревнивите ти изблици. Нямам какво повече да добавя. – въздъхна и седна. – Нямам намерение да споря с теб.
- Права си. – изражението му омекна. – Извинявай, не знам какво ми стана.
- Благодаря.
- Изглеждаш изтощена.
- Не спах добре.
- Довечера ще наваксаш, но няма да мога да дойда. Помниш ли Дерек и Анди?
- Имам бегли спомени. – отвори пощата си.
- Искат да се видим, в града са.
- Чудесно. По обяд съм на оглед, ще продължи по-дълго и няма да се връщам в офиса.
- Добре. Имам уговорка за обяд с Мат, мога да му откажа и да отидем двамата?
- Не, няма да имам време. Огледите не са близо, ще ми е нужно време да се предвижа.
- Ще те оставям, имам работа. А и виждам, че и ти си заета. – той се изправи и заобиколи бюрото ѝ.
ESTÁS LEYENDO
EDEN
RomanceОбича забавленията, малко луда и винаги прави обратното на очакваното. Сгодена и пробиваща с голям успех в бизнеса на баща си. И точно когато се появява съмнението, иска ли животът ѝ да бъде такъв и за в бъдеще, се появява и той. Нахален, арогантен...
