Едън зареждаше съдомиялната след вечерята ѝ с Даниъл, докато той си взимаше душ. Телефонът ѝ извибрира.
04.06.2013, 19:20, Хенри
Ще вдигнеш ли?
О, Боже мой!
Едън изтича и затвори вратата към спалнята, където се намираше и банята ѝ.
04.06.2013, 19:23, Едън
Не звъниш.
Върна се в кухнята и застана до прозореца. Телефонът завибрира в ръката ѝ. Погледна към коридора, не знаеше защо, по дяволите, се крие. Въобще криеше ли се?
- Ало? – гласът ѝ беше тих.
- Здравей!
- Какво искаш? – сопна се и отново погледна към коридора.
- Днес си тръгна много бързо...
- Защо ми звънна? – продължи тя.
- А ти защо ми вдигна? – не ѝ остана длъжен.
- Аз... – замълча, а той се подсмихна.
- И аз така си помислих.
- Какво? – Едън затвори очи, защо ѝ действаше така този мъж...
- Искаше да ме чуеш. – тя понечи да отговори, но той я прекъсна. – Не отричай!
- Искам си извинението!
- С него ли си?
- Моля?
Беше объркана, чуваше ясно дишането му, или пък беше нейното... Сърцето ѝ не можеше да се укроти, препускаше и ритъма му се ускоряваше с всяка изминала секунда.
- С Даниъл? С него ли си? – нетърпението в гласа му се усилваше.
- Да.
- След половин час ще съм в Джакс. Ще те чакам там.
- Не! – повиши глас, но бързо се успокои. – Не мога.
- Само така ще получиш извинението си. – той се засмя. – Хайде, ще пием по кафе, ще се извиня подобаващо и всеки ще се прибере.
- Едън? – Даниъл се провикна от спалнята, а гласът му проехтя в главата ѝ като камбана.
- Трябва да затварям. – тя въздъхна.
- Ще дойдеш ли?
ŞİMDİ OKUDUĞUN
EDEN
RomantizmОбича забавленията, малко луда и винаги прави обратното на очакваното. Сгодена и пробиваща с голям успех в бизнеса на баща си. И точно когато се появява съмнението, иска ли животът ѝ да бъде такъв и за в бъдеще, се появява и той. Нахален, арогантен...
