Глава пета

1.6K 105 1
                                    

Докато приемът минаваше спокойно, Едън забеляза само веднъж мъжа, който беше разбъркал мислите ѝ за толкова кратко време. Не можеше да спре да мисли за провокативните думи, които ѝ действаха толкова възбуждащо. Той разговаряше оживено с Джейсън. Едън се загледа в него като си мислеше, че изглежда наистина божествено, но гласът на Аманда я откъсна от мислите ѝ.

-          Какво правиш? – очите на Аманда потърсиха, това което гледаше сестра ѝ. Забеляза погледа ѝ на къде се е насочил и отговори на неизречения от сестра й въпрос. – Това е Хенри, Хенри Кинг. Приятел на Джейсън от училище. – Аманда се усмихна загадъчно.

-          Кой е Хенри Кинг? – попита Едън, опитвайки се да замаже положението.

-          Този, по който ти текат лигите. – разсмя се Аманда – Искаш ли да те запозная с него?

-          Мм.. вече се познаваме. – усмихна се вяло Едън – Имам предвид, разменихме няколко думи, нищо повече, даже не ми каза името си. Пък имам Даниъл, защо да ме запознаваш с него?

-          О, я стига! Харесваш Даниъл, само защото татко го харесва. А мислех, че ти си непокорната сестра. – Аманда подбели очи.

-          Аманда Лиз! – скастри я Едън. – Това не е вярно! Харесвам Даниъл, защото... ами си е Даниъл.

-          Добре, хайде ела! – Аманда стана рязко от стола и задърпа сестра си.

-          Какво правиш? АМАНДА! – Едън изглеждаше ужасена, не искаше да се среща отново с Господин Нагъл тип.

В същото време баща им беше се присъединил към разговора между Джейсън и Хенри. Тримата се смееха и говореха оживено. Тъкмо Аманда и сестра ѝ се бяха приближили, Стивън ги видя и извика.

-          А, Едън! Ела. – проточи ръката си към нея и обхвана раменете ѝ.

-          Татко? – изгледа с любопитство Едън.

-          Това е Хенри Кинг. – напевно произнесе баща ѝ, още преди Аманда да се намеси.

-          Хенри, това е сестра ми – Едън Лондон – допълни Аманда, а Хенри я погледна, усмихна се и подаде ръката си към нея.

-          Хенри, това е човекът, за когото ти говорех. – продължи делови Стивън. Едън пое ръката на господина и измърмори.

-          Приятно ми е да се запознаем, господин Кинг. А, защо сте говорили за мен? – поинтересува се тя.

EDENDonde viven las historias. Descúbrelo ahora