Затръшна вратата на офиса си. Беше кисела, недоспала и изнервена. Заради работата, умората и Хенри. Вечерта не можа да заспи. Мислеше само за него. За думите, държанието, целувката му. Не спираше да занимава ума ѝ. И сега можеше да усети устните и ръцете му. Знаеше, че за него е просто игра, занимавка, с която да си уплътни времето, но тя отделяше прекалено много внимание на случилото се.
- Едън, баща ти е в сградата. – Хейли се подаде на вратата.
- Чудесно. – тя въздъхна. – Направи му кафе.
- Добре. Искаш ли да затворя вратата?
- Не.
Едън се изправи, приглади кожената пола и започна да подрежда папките от бюрото си.
- Здрасти. – на вратата се показа Даниъл.
- О, здравей.
- Разбрах, че баща ти е тук.
- Да.
- Разсеяна си. – той се усмихна.
- Да, съжалявам. – вяло го погледна и продължи да разменя местата на папки и документи. – Защо не седнеш, изчакай го. Ще пием кафе.
- Добре, да ида да кажа на асистентката ти да донесе кафе?
- ХЕЙЛИ! – Едън извика.
- Да?
- Донеси кафе за още двама.
- Разбира се. – тя се усмихна. – Здравейте, г-н Уилсън.
- Здравей, Хейли.
- Сега ще донеса кафетата. Между другото г-н Лондон е по коридора.
- Благодаря, Хейлс.
Едън тъкмо приключи, когато в офиса цъфна баща ѝ. Изглеждаше сърдит и изнервен.
- Едън! – той тръгна към дъщеря си.
- Татко. – целуна я по бузата.
- Даниъл. Как си?
- Здравей, Стивън. – те се здрависаха. – Добре съм, ти как си?
- Зает.
Седнаха на столовете срещу Едън, а Хейли влезе с кафетата. Преди да затвори вратата направи физиономия от типа „май си загазила”, а Едън се начумери.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
EDEN
RomantizmОбича забавленията, малко луда и винаги прави обратното на очакваното. Сгодена и пробиваща с голям успех в бизнеса на баща си. И точно когато се появява съмнението, иска ли животът ѝ да бъде такъв и за в бъдеще, се появява и той. Нахален, арогантен...
