EDEN

Глава единайсет

Погледна се отново в огледалото. Още не можеше да свикне с новата си прическа.

Мисля, че ми харесва... Дали сбърках цвета? Не! Идеална е! О, Едън как ще тръгнеш така...

-          Страхотна е! – измърмори тя и излезе от апартамента.

Таксито я чакаше пред сградата и тя се вмъкна вътре. Каза адреса на шофьора и той тръгна без да задава въпроси.

Защо лилаво, Едън? Защо не червено или розово... Розово? Я стига, лилавото е супер! Може би трябваше да се вържа, не е късно и сега. НЕ! Не, така съм си добре. Имаш нужда от психиатър, щом си говориш сама... Всъщност говоря ли си сама? Мисля, аз си мисля. Е, понякога ми се случва да казвам нещата на глас, но на кой не се случва. Дали на мен ми се случва по-често от на другите хора? Може да потърся специалист. Май е добра идея, ще си го отбележа като задача. Дали трябваше да облека друга рокля, тази май е много разголена. Роклята е убиец, дано някой не припадне като ме види. Да, той. Не кой да е, а той – Хенри. Пфу, защо трябва да мисля за него. Я куче! О, какво е сладко. Дали да не си взема куче? Хм...

Мислите ѝ препускаха в какви ли не посоки, само защото не искаше да се концентрира върху една единствена, която от ден не ѝ даваше мира. Въпреки че беше самовлюбен нахалник, адски секси нахалник, не можеше да спре да мисли за него, а и не можеше да скрие от себе си, че наистина я привлича. И то по начин, който би трябвало да бъде забранен със закон.

Дали да не ида в клиника за пристрастени. Ха-ха, Едън ама ти си голяма скица. Дори да идеш какво ще кажеш: „О, здравейте! Ами да, пристрастена съм към мисълта за Хенри.” Какво? Това дори не е пристрастяване, просто се прокрадва в мислите ми. Мхм, прокрадва се, честичко.

Таксито спря пред входа на ресторанта, Едън му даде банкнота и излезе. Приглади роклята си и се огледа. Беше казал, че ще я чака отвън, дали не беше подранила. Тя погледна телефона си, беше 20:30, тъкмо навреме. Обърна се и го видя да слиза от такси.

О, майко мила! Защо си толкова готин...

Той беше ходещ секс. Дори облечен не можеше да не помислиш за секс, когато го погледнеш. Независимо от тъмно-синия костюм от две части и бялата риза отдолу, нямаше начин да не забележиш невероятно очертаните му мускули. А походката му допълваше еротичната представа. Самоуверен, порочен и привлекателен. Мечтата на всяка жена. Едън забрави да диша, сякаш вървеше към нея с походка на хищник. Тя придърпа роклята си надолу, но под неговия поглед сякаш бе останала гола. Той ѝ се усмихна.