Едън се завъртя и ръката и обгърна нещо, което определено не беше възглавницата. Беше някой. По-точно беше Хенри. Надигна глава и го погледна. Спеше, обърнат по корем, гол. Едън се ококори, повдигна завивката, но той беше все още с панталоните си.
Майко мила!
Бавно се отдръпна от него и внимателно стана от леглото. Кракът ѝ се оплете в един от падналите чаршафи, не можа да запази равновесие и тупна на земята. Звукът, който се чу беше тъп, но достатъчно силен, за да го събуди.
- Мама му стара! – изруга тихо.
- Едън? – звукът от сънения му глас накара косата ѝ да настръхне.
Рошавата ѝ глава се показа от земята и бавно се изправи. Усмихна се, но срамът я обзе.
- Добре ли си? – гледаше я с любопитство.
- Аз ли?
- Друг, строполил се на пода, има ли?
- Правя си сутрешните упражнения, нали знаеш...
- Не знам. – той се усмихна и се протегна.
- Ами за разсънване. Всяка сутрин ги правя. Ти, какво? Не правиш ли така? – изгледа го очудено, сякаш той беше лудия в стаята.
- Обичам да правя друго за разсънване. – тя се изсмя нервно.
- Знаеш ли какво обичам аз? Кафе. Искаш ли кафе? Май имам.
Той отметна завивката и гледката, която се откри беше опияняваща. Не можеше да откъсне очи от релефа на тялото му.
- Удари ли се? – потърка очи и погледът му отново се върна на нея.
- М? – гледаше го замаяно. – Кое? Какво?
- Удари ли си нещо? – той се изправи и се приближи до нея.
- Не. – тя тръсна глава. – Аз... ще направя кафе, нали искаш? Кафе, имам предвид.
- Какво ти става с това кафе? – разсмя се, мускулите на корема му се раздвижиха.
Едън се врътна и излезе от стаята. Хенри я следваше.
- Добре ли си? – подря се на плота, докато тя правеше кафето.
- Благодаря, че остана.
- Не бих те оставил сама, особено, когато си разстроена. – сложи чаша пред него.
CZYTASZ
EDEN
RomansОбича забавленията, малко луда и винаги прави обратното на очакваното. Сгодена и пробиваща с голям успех в бизнеса на баща си. И точно когато се появява съмнението, иска ли животът ѝ да бъде такъв и за в бъдеще, се появява и той. Нахален, арогантен...
