Вървяха точно срещу тях, когато той я видя.
Моментално гневът нахлу в съзнанието ѝ, но Хенри привидно беше спокоен. Той се усмихна, вървеше точно срещу нея.
- Е, на това казвам приятна изненада! – той се спря.
- Хенри, здравей! – Диана го прегърна. – Как си?
- Хенри! – Едън скръсти ръце и се насили да се усмихне.
- Това е Лаура. – усмивката му ставаше все по-широка.
Момичето до него се усмихна и подаде ръка първо на Диана, а след това и на Едън.
- Здравейте.
- Едън. – пое ръката ѝ.
- Едън? – тя погледна Хенри. – Брокерката?
- Да, брокерката.
- Сега разбирам. – побутна го и му се ухили. – Искате ли да повървим заедно?
- Мисля, че сме в различни посоки. – Едън не спираше да го гледа, а той ѝ намигна.
- Аз нямам против, нали се разхождаме. – Диана застана до Хенри. – Как си, Хенри? Какво правиш напоследък.
- С Хенри решихме да изпием по чаша кафе. – отбеляза Лаура, мъчеше се да завърже разговор с Едън.
- Ти да видиш. – погледна я.
- Харесва ми апартамента, който си избрала за него.
- Чудно, на мен също. – Едън замълча, заслуша се в разговора на Хенри и Диана, в който се включи и Лаура.
- Хенри, отивам да взема кафе, искаш ли? – попита тя.
- Да. – отвърна той и погледна към Едън, която се стараеше да не го гледа.
- Ще дойда с теб, май трябваше да си взема още нещо... Едън искаш ли нещо?
- Не, имам си вече. – тя вдигна пълната чаша.
- Добре. – Диана тръгна след Лаура.
Двамата останаха сами, Едън забави крачката и спря. Огледа се и се втурна към най-близката пейка. Хенри я последва.
- Лаура, а? – тя се изсмя.
- М? – изгледа я очудено.
- Нищо.
- Защо не ми звънна?
- Моля? – тя го погледна.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
EDEN
RomantizmОбича забавленията, малко луда и винаги прави обратното на очакваното. Сгодена и пробиваща с голям успех в бизнеса на баща си. И точно когато се появява съмнението, иска ли животът ѝ да бъде такъв и за в бъдеще, се появява и той. Нахален, арогантен...
