EDEN

Глава шеста

Едън отвори мъчно очи. Навън тъкмо се съмваше, а главата я цепеше страшно много.

Шибано шампанско!

Отне ѝ повече време докато осъзнае, че не се намира в апартамента си, а в имението на баща ѝ.  Въпреки проклетия махмурлук, тя стана и се отправи директно към банята. Взе си един бърз душ,а след като излезе от банята, беше едва 9:20 сутринта. Имаше време за един студен чай и да се приготви след това. Докато си наливаше от напитката се огледа наоколо. Обичаше тази къща, но повече обичаше апартамента си. Не беше голям, нито претрупан, но си беше нейният дом. Харесваше уюта, който излъчваше и винаги се наслаждаваше на спокойните сутрини и свободното време в този апартамент. Взе чая и отиде в градината, седна спокойно на меката мебел и подпъхна единия си крак под себе си. Зарея поглед в ясното небе и притвори за момент очи. Искаше да си припомни случките от предния ден и вечерта. Малко след като всичко приключи, Едън изпрати сестра си и съпруга ѝ, и отново заспа. Днес щеше да иде чак следобяд на работа, защото бе обещала на баща си да обядват заедно.

Хенри Кинг! Трябва да му показвам къщи, и да прекарвам време с него! Ужас! Нахален, иначе секси, но нахален... Какво правиш, Едън? Защо си мислиш за този Кинг? Престани! Какво ли прави Аманда...А Хенри, кога ли си е тръгнал? Как трябва да го наричам? Г-н Кинг или само Хенри? Хенри... Престани, Едън! Край!

Едън не разбра кога се унесе в съня си, докато икономката не я разбуди.

-          Едън?

-          М... – измърмори тя. – О, Елена...

-          Добре ли сте?

-          Да, да. – Едън седна и се обърна към нея. – Добре съм. Колко е часът, Елена?

-          Десет и трийсет.

-          О, майко мила! – Едън стреснато се изправи. – Баща ми тук ли е?

-          Да, той ме изпрати да ви предам, че ще обядвате навън и после ще ви изпрати до работата.

-          Така ли било.

-          Да. Заръча да ви предам, да се приготвите, защото ще тръгнете в единайсет часа, за да стигнете навреме за резервацията си в дванайсет.

-          Благодаря, Елена. Предай му, че ще съм готова и ще го чакам при колата в единайсет.

-          Разбира се, извинете.

Докато обличаше белия топ без ръкави с дантела на гърба, се зачуди дали да не се обади на Аманда, но после размисли. Може би щеше да ги прекъсне, а и сигурно си почиваха след пътуването. Извади от чантата черните си Лубутен, бяха и любими, защото закачливо се показваше винаги добре оформеният й педикюр. Обу ги внимателно и реши да погледне в огледалото, за да види крайния резултат. Докато се гледаше в огледалото, се зачуди дали някога щеше да изглежда така ако се беше омъжила за Джон. Красивите й пълни устни бяха покрити с плътно вишнево червило, внимателно нанесено по контурите. Кафявите ѝ очи бяха изрисувани с тънка черна очна линия,а косата беше вдигната в права, делова опашка. Спусна погледа си надолу към топа и черния прилепнал панталон, а най-накрая към обувките. Мислено одобри тоалета си, изпъна гръб и се запъти към вратата.