Kafanska pevačica (Кафанска певица) (18+)

Глава 9 - Все още се мъча като пея по кръчми

ТАКА, СЪРАТНИЦИ, ТАЗИ ГЛАВА Е МАЛКО ПО-КЪСА ОТ ОБИКНОВЕНО, НО ЧЕСТНО КАЗАНО НЕ ПОДЛЕЖЕШЕ НА ОЩЕ РАЗТЯГАНЕ ЗАЩОТО ИНАЧЕ ЩЕШЕ ДА СТАНЕ МНОГО ОБЪРКВАЩО. 

НАДЯВАМ СЕ ВЪПРЕКИ ТОВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДЯДО МРАЗ ОСТАВЯ ПОДАРЪЦИ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ!

*Катарина*

Не трябваше да ми е тъжно, че ще прекарам коледните и новогодишните празници без него, но поради някаква причина ми беше. Знаех, че не трябва. Знаех, че това между нас не беше нищо сериозно и той трябваше да бъде при семейството си в момента, колко и да не обичаше жена си, бе длъжен да бъде вкъщи заради малкият. Взех куфарът си и излязох от автобуса, а дъхът ми се виждаше във въздуха заедно с коледният дух, който сякаш бе навсякъде. Нямаше кътче, което да е украсено, а още бях на гарата. Дори и автобусът бе украсен, но тази година това ме дразнеше. А, Крушевашката гара в момента дори ме дразнеше повече, защото факта че все още пътувах с автобус говореше сам по себе си, че за двадесет години все още не съм постигнала абсолютно нищо освен да ме приемат в Академията по изкуства в Белград.

Познах колата на най-добрата ми приятелка и се запътих натам, като тя явно ме видя на огледалото защото слезе.

- Любимааа!

Засмях се и я прегърнах също, но не толкова силно колкото тя, защото нямах същото желание да я убия.

- Jao, бре! Ще ме задушиш!

- Тихо, нищо ти няма. – направи фасон, но въпреки това ме пусна само за да ме прегърне пак, но по-леко и да се целунем. – Хайде, влизай вътре на топло.

Сложих си куфара на задната седалка и се качих в зеленият Нисан отпред при нея.

- И какво? Какво става при теб? Как вървят нещата с песента? – беше се набрала почти цялата на волана, за да излезе от паркомястото си и дъвчеше дъвката си през това време.

- Ммм, след празниците записваме. Малко ни се промениха плановете, защото на Ален му изскочи малко работа.