Kafanska pevačica (Кафанска певица) (18+)

Глава 29 - Сине

ЕТО МЕ, ТУК СЪМ, СЪРАТНИЦИИИ! ИМАХ ИЗВЕСТНИ ПРОБЛЕМИ С ТАЗИ И СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА, НО МАЙ НЕЩАТА ВЗЕХА ДА ПОТРЪГВАТ...МАЙ. 

ВЪПРЕКИ ТОВА СЕ НАДЯВАМ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МЕ ИЗДИРВАХТЕ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Душан*

Беше хубаво най-накрая да можеш да си отдъхнеш. Дишах свободно, защото най-накрая бях свободен от Емилия и тя никога повече нямаше да се върне в живота ми, а с Катарина вече можехме съвсем спокойно да започнем да градим съвместното си бъдеще необезпокоявани. И го правехме. Това бяха най-щастливите два месеца в живта ми, защото всеки един ден бях прекарал с Кале и Лав. Той също свикваше с нея, свикваше и с мисълта че Емилия вече я нямаше. Не бях особено горд от постъпката си и не знаех как някога щях да мога да кажа истината на Лав, но нямаше как да ѝ дам да ми вземе детето. Това нямаше как да се случи. Неколкократно бях казвал, че за него убивах и доказах, че това не бяха само думи. Кале знаеше и това, слава Богу, не беше повлияло на отношенията ни, а напротив даже – никога не са били по-добри и мисля че бях готов да преприема следващата крачка, а тя беше да ѝ предложа брак. Знам, че бяхме заедно от сравнително скоро, но я обичах и вече не виждах абсолютно никакви пречки пред нас. Исках да видя пръстен на ръката ѝ, исках и тя да бъде истинската госпожа Кнежевич. Катарина Кнежевич – подхождаше ѝ, мамка му. И то как само.

Въртях се на стола си с глуповата усмивка на лице докато си представях името ѝ с моята фамилия до него. Катарина Кнежевич. Сякаш името ѝ бе създадено, за да стои до моята фамилия. Дори мисля, че вече знаех как щях да предложа. Представях си на някой екзотичен остров, на разходка с лотка по залез слънце, когато падам на коляно и ѝ показвам пръстена на баба, а тя казва „Да". Само че за да осъществя това първо трябваше баба да ми даде пръстена.

...

- А, Душице! – баба ме посрещна на вратата и аз я прегърнах. – Какво те довече тук?