Глава 28 - Да мълчиш

1K 126 302
                                    

Я, ДА ВИДЯ КОЛКО МНОГО МЕ ОБИЧАТЕ

Е, ИМАМ ОЩЕ ЕДНА ГЛАВА ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА (А, ТЯ ЩЕ ВИ СПОРЕД МЕН, ХИХИ)

АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВИДЯХА КОЙ Е ДУШАН КНЕЖЕВИЧ, ХД.

ЕНИУЕЕЕЙЙЙ ЛОВВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Душан*

Бях като ударен от гръм. Беше се минало известно време от случи, а аз все още не можех да асимилирам чутото. Рожденият ден на баща ѝ се провали напълно и всички си тръгнаха, а Кале се беше дистанцирала от мен. Беше в банята сигурно вече половин час, а аз лежах на леглото и се взирах в тавана и размишлявах тихо. Имаше ли шанс наистина всичко казано от най-добрата ѝ приятелка, или бивша вече такава да бъде истина? Нима наистина бе успяла да ме заблуди до такава степен в образа на това чисто и добро момиче? Не че това променяше чувствата ми към нея или нещо подобно. Миналото си беше минало в крайна сметка и едва ли имаше нещо толкова силно на тази земя, че да ме накара да спра да я обичам, но все пак не можех да не се чувствам поне малко объркан. Дали наистина е била и с хора, като мен преди? Затова ли толкова добре го прие? И дали изобщо имаше доза истина в тези думи? Всяка монета имаше две страни и докато не чуех и историята на Кети нямаше да повярвам.

Вратата на стаята се отвори, а тя влезе вътре и с това се сложи край на мисловния монолог. Не ми обели дума, а просто махна хавлията от себе си и се зае с това да се приготвя за лягане.

-      Можем ли да поговорим?

-      За какво? – отвърна монотонно.

-      За случилото се. – надигнах се в седнало положение. Тя просто въздъхна докато обличаше сатенената си нощница и дойде до леглото. Въздъхах и аз самият и се дръпнах до ръба на леглото, за да сложа ръце на талията ѝ и да я дръпна по-близо до мен. Накарах я да ме погледне и нещо в черните ѝ очи се пречупи, а те се насълзиха.

-      Не искам да плачеш. Не те съдя или нещо подобно, просто искам да ми кажеш истината. Това няма да ме накара да спра да те обичам. Обичам те, славейче. Знаеш това. – говорех истината. Нищо от чутото нямаше да ме накара да я обичам по-малко или да спра. Не бях такъв. Дори и да беше вярно беше минало за Бога.

Kafanska pevačica (Кафанска певица) (18+)Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin