Kafanska pevačica (Кафанска певица) (18+)

Глава 39 - Кафанска певица

 ДА, СЪРАТНИЦИ, ТОВА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ПРИЛИЧА НА ФИНАЛ И МАЙ Е ТАКЪВ...

НЯМАМ ЛОКУМИ ПОВЕЧЕ ЗА РАЗТЯГАНЕ И МИСЛЯ, ЧЕ ТАКА КАКТО Е СЕГА Е ПЕРФЕКТНА И ОСТАВА САМО ЕДИН ЕПИЛОГ. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАЛЕ ПРАЩА БУБОЛЕЧКИТЕ ТАМ КЪДЕТО НЕ ТРЯБВА, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙ

*Душан*

Обичах да ги гледам двамата. Независимо какво правеха море в бутилки. Обичах да ги гледам, защото приличаха на майка и син, а и бяха горе-долу на един акъл. И сега не можех да не се усмихвам докато ги гледах как строят така мечтаният от Лав пясъчен замък и дори правеха моредокато аз си лежах на плажа и пиех бира на спокойствие, но това се промени когато двете ми най-любими същества се върнаха при мен на плажа и Кети се зае с това да го бърше.

- Татее, гладан съм. Ай ставай да одиме да ядем.

- Ставам де, ставам. – въздъхнах и допих бирата си наведнъж. Събрах нещата ни и взех плажната чанта на жена ми, намятайки я на рамо и подадох ръка за Кети, но малкият беше по-бърз.

- Ето. – ухили ѝ се и ѝ подаде неговата ръчичка и ние двамата се засмяхме. Вървяхме тримата за ръка по пясъка, но това бяха само няколко крачки, защото малият започна да подскача.

- Аааа, татеее, париии, парииии! Носи мее!

Вдигнах го на ръце и той вече беше щастлив.

- Дай да взема чантата, ако искаш.

- Не ми пречи.- уверих я и протегнах свободната си ръка за нея. Тя ми се усмихна и преплетохме пръсти, вървейки по горещият пясък който дори през джапанките пареше, но Лав тариката нямаше такива проблеми, разбира се. Седнахме в крайбрежният ресторант и се настанихме, а Лав заповяда да му се извадят играчките, защото беше свикнал все пак да се храни докато се занимава с нещо, но разбира се отново късметлийката с тази задача беше Кети и междувременно му четеше цялото меню за да си избере нещо за ядене.

- Има миди, калмари.

- Ммм. – намръщи се докато клатеше глава.