𝙈𝙖𝙛𝙞𝙖... [𝙑𝙠𝙤𝙤𝙠]

34

Двете момчета се прибраха в домът си. През цялото време Те се бе омълчал и не каза нито думичка на Кук, което притесняваше малкия още повече.

Кук от своя страна бе поплакал, ем от щастие ем от болка че Те не му каза нито думичка.

След като двете момчета се прибраха във вече общия им дом Техьонг побърза да отиде в офиса си за да обмисли всичко не съзнавайки че по този начин нараняваше Куки.

Малкия едва сдържа сълзите си и без дори да казва на Те излезе и се запъти към кафенето защото знаеше че по това време вече е празно и е затворено, но Джин е там и прави отчет.

Щом стигна то навлезе в помещението като звънчето над вратата иззвъня.

- Затворено- Джин излизаше от кухнята за да отпрати човека влязъл туко що, но щом видя Кук замръзна на място.

Малкия със сълзи в очите готов да се разплаче седеше до вратата и си държеше коремчето.

- Куки! - извика Джин и отиде до него като го прегърна.

- Хьонг.. - проплака малкия и се сгуши в хьонга си най-накрая пускайки сълзите си.

_

Половин час по-късно, Кук вече бе по-спокоен и стоеше до Джин, гледаше го в очите и се чудеше как да му каже.

- Куки, кажи ми какво става, защо си разстроен? Какво се е случило, да не би Техьонг да ти е направи нещо? - запита го със въпросите си по-големия..

- Хьонг.. Аз, такова.. - тихо и заеквайки започна Кук - Хьонг, аз съм бременен.. - каза и нови сълзи се появиха в очите му, а сълзи от щастие се появиха в очите на Джин.

- Но тогава защо плачеш? Това е толкова добра новина, Те знае ли че ще имате бебче? - попита го като застана до него и го прегърна.

- Да, все пак той ме заведе в болницата, но щом разбрахме не каза нито думичка, гледаше ме студено и щом се прибрахме веднага отиде в офиса си.. Не знам какво да правя хьонг, може би той не иска това дете, може да е прекалено рано, но пък ако го махна не знам какво ще стане, а мога ли да го махна? Май не.. - Кук заплака, а Джин го прегърна по-силно.

- Спокойно Куки, всичко ще е наред, най-вероятно той иска да осмисли ситуацията и затова е реагирал така.. - тихо говореше по-големия, а Кук кимна - Сигурен съм че иска детето, какво друго по-голямо щастие ще получи, ако не това да бъде с любимия си и да имат детенце.. - опита се да го накара да се успокои..

Минаха се два часа и Джин и Кук заедно тръгнаха към домът на Те и Кук, тъй като по-големия искаше да си поговори с брат си, а Кук трябваше да си почине тъй като бе изморен..

_

- Боже Куки! Знаеш ли колко се притеснихме за теб одеве като избяга така!? Къде беше? - попита Джимин виждайки че малкия влиза в хола заедно с Джин, а там ги чакаха Юнги, Хоуп, Чим и Джун.

- Къде е Техьонг? - попита ги Джин.

- В офиса му, не е излизал от там от както се върнаха с Кук от болницата.. - каза Юнги.

Джин отиде при брат си, а малкия седна при момчетата, които го  гледаха загрижено. Чим прегърна малкия, а той се сгуши в него у няколко сълзички се стекоха по нежното му лице.

В този момент се чувстваше зле. Чувстваше се така сякаш Те не искаше нито него, нито бебето, а то далеч не бе така.

На Техьонг просто му бяха дошли много неща наведнъж и просто трябваше да осмисли добре ситуацията макар и несъзнателно да бе наранил малчото..

❖

Хей, как сте?

Надявам се часта да ви е харесала🙂💕

ОБИЧАМ ВИ😘❤❤❤