𝙈𝙖𝙛𝙞𝙖... [𝙑𝙠𝙤𝙤𝙠]

35

Техьонг седеше в офиса си и гледаше в една точка. Химикала който държеше преди в ръката си отдавна бе паднал върху листите които бяха разпиляни върху бюрото му.

Изведнъж в стаята с гръм и трясък влезе Джин. Той отиде до Те и го удари зад вратът.

- ТИ СИ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ИДИОТ НА ТОЗИ СВЯТ! - изкрещя се по-големия като чак на първия етаж се чу викът му.

Техьонг го погледна някак уплашено но и виновно. Изведнъж на вратата на стаята се появиха Кук и останалите.

- Как си могъл бе идиот такъв! Разбрал си че любимия ти е бременен и го оставяш без да му кажеш нищо като се скриваш тук също като някоя уплашена мишка в дупката и! - продължи да му говори разгневено Джин - Разбирам че може би ти е дошло в повече, НО да оставиш така Куки вече е прекалено! ТИ ВЪОБЩЕ ПИТАШ ЛИ СЕ КАК МОЖЕ ДА СЕ ЧУВСТВА ТОЙ?! - изведнъж повиши тон той, но тихото и нежно гласче на Кук го прекъсна.

- Хьонг, не му викай.. - каза тихо най-малкия като по гласът му се усещаше че бе готов да заплаче - Техьонги не е виновен, може би ако се бяхме пазили онази вечер всичко щеше да е наред, а и може да не е готов за деца и да не го иска и ако е така аз съм напълно готов да го разбера и ако се наложи ще си-

- Само не казвай и това.. - обади се Техьонг като се изправи от стола си и отиде до Чонгук придърпвайки го към себе си и прегръщайки го нежно - Знам че съм голям идиот и не биваше да постъпвам така. Не мислех изобщо и дори не съзнавах че по-този начин те наранявам..- шепнеше му в ушенцето по-големия, а през това време другите момчета ги бяха оставили насаме - Дори не си и помисляй че не искам това дете, искам го и то много, просто ме е страх, разбираш ли? Ами ако някоя друга мафия разбере за вас и се опита да ви нарани или пък стане нещо друго.. Обичам те прекалено много за да си позволя да те загубя... - Кук бе пуснал сълзите си на свобода и се бе отпуснал в прегръдките на по-големия - Ще направя всичко само и само да ви предпазя, чу ли? Вече ще си имам две бебчета за обичане и ако това не е най-голямото щастие кое друго ще е?! - Те също пусна сълзите насъбрали се в очите му на свобода - Обичам те Чонгуки, обичам и бебчето което ще чакаме, не го забравяй.. - целуна го нежно по устните.

- И аз те обичам Тете, и разбирам притесненията ти и всичко друго, но вярвай ми, нищо няма да ни се случи, а дори и да се случи ще продрължа да си те обичам.. - тихо отвърна Кук и се сгуши в приятеля си оставайки за дълго време така..

❖

Хейййй, и тук малко се бавя с ъпдейтите, но поне се надявам частта да ви в харесала...

ОБИЧАМ ВИ😊❤❤❤