Здравей на френски

Запознайте се с Жана

София, България. Подтискаща гледка на хора бързащи по своя път под дъжда по калните, мокри улици на града тормозеше една млада жена.Тя беше на възраст около 20-те години, така да се рече - в разцвета на хубостта си.Беше средна на ръст, с ясно изразени черти, червенокоса, синеока, на пръв поглед доста сериозна и завоалирана, но познатите й знаеха, че можеше да обърне всичко на шега и да смекчи горчивината на лошите чувства и провалите. Тя изглеждаше замислена, но някак си щастлива в мислите си. Стоеше си на автобусната спирка и гледаше. Гледаше хората. Гледаше града. Това, което виждаше бяха непознати, които бягат под дъжда пръскайки останалите или изпръсквани от колите. Напомня за законът на джунглата - "Яж или бъди изяден". Не беше приятно за съзерцаване, но софиянци бяха свикнали със суровината народния град. Това не е хубаво, но е факт.

Автобусът пристигна отново заливайки чакащите. Включително хубавата госпожица. Качи се в рейса и седна чакайки своята спирка. Тя слезе в един незрачен квартал, в някаква улица. Може би малко хора живееха там или просто нямаше чара, нужен за да е прочута една улица.

От прозорците пушеха хора, сградите бяха сиви и единственото по- шарено нещо бяха графитите по нея. Нямаше нищо друго освен кофите за боклук и клошарите, което да бе повече или по-малко отличително от другите улици. Чудно бе, че имаше спирка тук! Но вероятно беше заради наркоманите или просто бе станала някаква грешка.

Сега вероятно ще решите че дамата е много тъжна и води нещастен живот.

Може и така да е! Но имаше още няколко фактори, които да ви покажат, че това бе най-малкият недостатък на живота й!

Работеше като готвачка в тризвезден ресторант. Шефът й не беше зле, но със сигурност не бе шеф мечта. Викаше й за най-малката грешка и поощряваше "приятелски настроената" й колежка. Да, Джесика също не беше мечта или първа приятелка. Произхождаше от род на богат и престижен готвач. Непрестанно се фукаше с корените си, с което си действие лазеше по нервите на нашата героиня. Заплащането бе достатъчно да се платят сметките и наема, да се напазарува и едва стигаха за лични разходи като грим и дрехи, но грим не беше нужен, защото момичето си беше красиво и с това, което природата й бе дала. Тя беше добре образована, но поради проблемите в държавата не се отраряха нови работни места.

Лъч светлина в живота й бяха само семейството и приятелите, които не бяха много - имаше само майка си, Моника и Алекса. Мони и Алекса бяха нейните BFF. И двете имаха чувство за хумор, бяха мили, всеотдайни и винаги я разбираха. Е, поне те бяха мечта!