Здравей на френски

Маргаритке

 Пред хотела, за тяхна изненада се тъжно момиче, увехнало като цвете, изгубило надежда, стоеше на топка върху куфара си. Жана. Иван се спусна към нея и я обгърна с ръце:

 - Маргаритке! – каза той и свали якето си, за да я завие.

 - Закъснях! – хълцикайки обясни тя.

В същия този момент на вратата се появи човек от персонала.

 - Марш от тук, просяци! Плашите гостите!

Този път Иван избяга от спора – просто не беше удачно. Качи “Маргаритката” си в таксито и помоли шофьора да ги закара до дома му. Жана просто беше твърде изтощена, за да се кара с Иван и действа с обратната процедура. Облегна се на рамото му и се предаде на дрямката. Това беше от онези моменти на примирие, което е началото на нещо,което няма да потъне в съзнанието и да бъде забравено. Момент, от онези бавните, които Жана обичаше да има. Момент, споделен миг, който и двамата се радват да преживеят и се надяват да не забравят… но по- нататък ще има друг момент, в който и двамата ще поискат да не са имали нищо романтично помежду си… Но не искам да развалям изненадата.

  Пристигнаха пред входа и Иван внесе Жана на ръце през входа. Сложи я да легне на дивана и я гледаше няколко секунди,(нали знаете чувството някой да ви наблюдава)от това тя се събуди.

 - Къде съм?

 - У нас.

 - Какво?! Колко е часа? Напила ли съм се? – тя бързо се изправи и го хвана за яката.- Кажи ми!

 - Всичко е наред. Сега е 15:00, а ти си в нас, защото те изхвърлиха от хотела.

 - Закъснях, нали.

 - Браво, Шерлок. Искаш ли успокоително или нещо, защото ми се стори малко извън релси?

 - Не се шегувай с това!

 - Не съм си и помислил – бях сериозен.

 - Значи съм у вас. Това ми намирисва на лошо.

 - Може да е от хладилника или от стаята ми.

 Тя въздъхна и през зъби каза:

  - Това няма да завърши добре…