Здравей на френски

Светлина

На следващия ден те се разхождаха в парка и из града. Нищо особено. Вечерта си организираха романтична вечеря. След което си легнаха. Не мина много време и светлината угасна. Не, не, сериозно... Токът спря. Изскочиха от стайте си и се сблъскаха в коридора. Лицево. Накрая се намериха на земята. Изправиха се и Жана попита:

- Какво става? Нищичко не виждам.

- Сигурно токът спря, - Иван отговори и се приближи до прозореца, но другите блокове и къщи светеха - явно проблемът беше при тях. - но другите светят...

- Да потърсим свещи.

Опипвайки всичко наоколо мъжът ходеше начело, понеже познаваше жилището си. И все пак апартаментът се оказа твърде голям дори за собственика си.

- По-добре да се разделим. - той се опита да отвори едно чекмедже и след дяволски големи усилия той успя, извади две фенерчета и подаде едно на дамата. - Вземи. Тръгни натам, а аз натам.

Не, че Жана видя в тъмното накъде й сочи - тя просто тръгна в някаква посока, по-тъмна, освети я с фенерчето и видя врата. Хвана бравата и я завъртя. Вратата изскърца шумно.

- Жана? - чу се гласът на Иван.

- Търся, търся!

Тя влезе и светлината от фенерчето озари стаята. Нямаше тапети, дъските се виждаха, паяжини обхващаха всеки възможен ъгъл, а стаята беше пълна с кашони (всякакви вехтории и боклуци, за които може да се досетите). Жана се разхождаше бавно между "спомените" на гаджето си и тършуваше наоколо... но не търсеше свещи. Всъщност и тя не знаеше какво търси. Нещо интересно при всички случай. Кашоните бяха надписани. "Детство", "Сватба", "Албуми" и "Лични вещи на Иван". Разгледа всички неща и намери снимки от сватбата на техните, от детството на Иван и на него с едно... момиче. Отзад на снимката пише нещо. Светлината е малко слаба. Може би през деня ще се прочете. В "Албуми" намери още снимки на двамата с това момиче и няколко картички. Три по-точно. Още към списъка за прочитане.

- Жана! - Гласът я откъсна от мислите й. - Жана, открих свещи!

Побърза да прибере всичко на мястото му.

- Сега идвам!

- Побързай - ароматни са!

- Добре, добре!

- И съм отворил бутилка вино!

Тя вече беше тръгнал когато чу това. В кухнята миришеше прекрасно на ванилия, с примес на ароматно вино, светлината нежно галеше мебелите и обстановката беше приятна. Иван вече отпиваше от стъклената чаша и подаде безшумно и на Жана.

След няколко чашки момчето не издържа и отиде до тоалетната. Това беше шансът на Жана да прочете написаното на картичките и снимката. Така да започваме. На снимката пишеше "Иван и Екатерина". Коя е тази? И всички картички са от нея! Да видим сега. Първата картичка "Липсваш ми". Втората картичка "Обичам те". Доста сериозно... И последната "Измина доста време, нали, Ванко! Надявам се не си забравил скъпата си сестра.". Слава Богу, тя му е само сестра! Май няма нищо съмнително в него и Жана най-после може да се успокои и да спре да се съмнява, че нещо не е наред. И ще бъде по-добре.