Здравей на френски

Семейството

Семейство - общност, в която ти се позволява да си такъв какъвто си и да си обичан в същото време. Повечето си имаме семейства, но ги оценяваме колкото храната - като я има добре, като я няма ще я търсим. Тези хора са винаги до нас и трябва да се връща услугата. Колкото и банално да звучи. За мен те са изключително важни. Често се замислям и си представям, как когато брат ми и аз пораснем се грижим един за друг, за децата си, ходим си по празници нагости, сещате се - като на филмите. Въпреки че едва ли ще съм доволна да ме уповръщат децата му... нито на някой от вас...

Иван получи покана от Екатерина, сестра му, ако си спомняте, за нейната сватба. Жана щеше да го придружава до Марсилия. Изчислиха, че пътят до там ще е 7 часа... Като разбраха това свалиха на диск най-старите български хитове и през всички тези часа го обърнаха на веселба. Като стигнаха в красивия град и си разопаковаха нещата почувстваха нуждата да раздвижат схванатите си крака и разгледаха забележителностите. Да, Марсилия беше привлекателно крайморско местенце. Сватбата беше на другия ден, а на следващият щяха да си стягат багажа. Жана си избра облекло още същата вечер - сексапилна черна вечерна рокля, в комплект с чифт обици с черни камъчета и колие с малко бяло кръгче. На другият ден десет минути преди сватбата да започне те бяха на място. Булката беше прекрасна - грим, прическа - всичко! Екатерина беше руса, симпатична, с нормални пропорции на тялото (имам предвид, че не беше със прекалено голям бюст като в представите във вицовете за блондинките). Красивата й бяла рокля тичаше по земята, а усмивката на булката озаряваше двора й. Сватбата беше типично българска, защото Иван обясни, че зет му е българин също. И младоженецът не беше зле - силен, як мъж, брюнет със синьозелени очи, в изтънчен смокинг и със сладка папионка. Клаксони огласяха улиците и от време-на време стряскаха някой друг чужденец. Хората се забавляваха и след венчавката отидоха в един гигантски салон с шведска маса. Насядаха по масите с номера. Масата на Жана и Иван беше № 123 точно до двойката. Оттук се четяха имената на бракосъчетаните - "Екатерина и Стефан".

- Здравей! - чу се радушен поздрав и Жана насочи погледа си към източника на звука - Аз съм Екатерина, но ти си приятелка на брат ми и може да ме наричаш Катя или Кати! Както искаш! А ти си?

- Жана. Приятно ми е!

- Моля те, удоволствието е изцяло мое, сладкишче!

Двете се вплетоха в дълъг разговор и разкриха, че имат много общо. А за блондинка Кати не беше никак празноглава. И тя е водела нещастен живот в родината и веднага щом срещнала Стефан и се влюбили заминали за Марсилия.

- Защо и ти не останеш тук? Ние ще ти помогнем да свикнеш и да си намериш работа.

- Не мисля, че ще забравя лесно отечеството си...

- Кой е казал, че сме забравили България? Посещаваме я на почивка редовно! Просто си помисли, ясно? Ако решиш нещо това е моят номер.

Катя подаде една надписана салфетка и намигна. Жана само се усмихна. Явно общителността е семейна черта. Катя работеше като шивачка, въпреки че в свободното си време не се занимаваше с шиене, а с четене... Казах ви, че не е слабоумна. Всъщност май в реалността ние, брюнетките, сме малко по-разсеяни... Жана разказа на Екатерина за всички случки преди да замине за Париж и след като се е запознала с Иван. Трябва да отбележа, че Катя се изненада как Иван и Жана са катастрофирали - винаги го е смятала за внимателен шофьор... 

Може да се каже, че Жана откри още едно свое семейство, чрез новата си приятелка. Според мен можем да намерим семейството навсякъде, дори там където няма кръвна връзка. Семейството е там, където си този, който пожелаеш, без възражения от другите. А ние семейство ли сме с вас?