Здравей на френски

Невъзможните

 Полетът мина добре, постоянно минаваха стюардеси напред назад и помагаха на хората да се чувстват комфортно.Имаше само малка турболенция, заради която на Жана се наложи да отскочи до тоалетната, ако ме разбирате. Очевидно малко я беше страх от високо. Когато най-после самолетът кацна Жана не си чувстваше краката и веднага се строполи на земята пред самолета и притесни доста хора.Започна да целува земята.

 - О, земя, любима земя! Няма да те напускам повече, след като се прибера в България, разбира се! - Внезапно се сети нещо.- Чакай малко - във Франция съм! - Каза това,извади речник от куфара си и продължи: - Oh, douce terre!

Привлече вниманието на един мъж. Беше горе-долу на нейните години, с хубава усмивка, държеше дебела книга в едната ръка и куфара в другата.

Той я наблюдаваше разговора между нея и земята. Накрая не сдържа кикота си.С това привлече вниманието й и тя също го погледна и се изкикоти. За момент двамата се погледнаха в очите. После се огледаха един друг. "Зеленоок. Кафява коса. Книгата значи, че е умен. Има чувство за хумор, но не се изсмя грубо на глас - мил е. Пет от десет. Може пък да е вегетарианец..." помисли си Жана, но забеляза нещо тревожно... имаше пръстен на ръката... Жалко за погледите, които си размениха. Тя се изправи и изтупа дългото си бежово палто с копчета.Отново се погледнаха. Неловка тишина прекъсната от това момче:

 - Съжалявам, ако съм прекъснал разговора ти, червенокоске. Впрочем аз съм Божидар, а ти си...?

 - Аз съм Жана. Всичко ли видяхте?

 - Е, от както паднахте на земята до "Oh, douce terre".

 - Можеше да минете и с простичката дума всичко, господине.

Като го каза се засмя тихо.

 - Имате хубав смях. Като звънче е.

 - Благодаря, но женен мъж не бива да прави комплименти на непозната жена.

 - Сгоден съм, а вие не сте непозната - все пак си знаем имената, и само отбелязах, че ми харесва смехът ви.

 - Добре, моля ви успокойте се. Къде е годеницата ви?

 - В онази телефонна кабина.

И Божидар посочи една красива чернокоса жена. Жана се унесе оглеждайки я и се сепна от шума на бибкащо такси. Обърна се и видя шофьорът слезе от таксито

 - Търся  Жана Трифонова.

Жана се приближи към него и се представи.

 - Добре тогава, трябва да тръгнем час по-скоро, защото ако не се настаните в хотела до 14 часа ще ви изхвърлят.

Тя се обърна към Божидар и се сбогува с него. Тъкмо се обърна и той я хвана за ръка.

 - Ще се видим ли пак?

 - Надявам се.- каза тя и го принуди да я пусне.

Качи се в таксито и бавно го следеше с поглед. Беше сериозен. Сериозен в трудни моменти. Ха, каква ирония - да имаш момчето мечта в ръцете си и да го изпуснеш като пясък между пръстите си. В този момент жена му се затича към него карайки му се за нещо. Той просто наведе глава, загубил желание да спори. Още едно качество от списъка на Жана. От чантата й излезе малко пухкаво кученце и се хвърли в обятията му. Обича кучета. Също беше от нейният списък. Докато бавно се отдалечаваха един от друг два въпроса се лутаха в главата на Жана - дали, ако пак се видят и се влюбят тайно щеше да е пречка, че е сгоден и ... ама дали беше вегетариянец.