Здравей на френски

Хубава жена

Понеже започнах да ви разказвам какво правят другите персонажи в България, в тази глава ще ви разкажа за това как вървят нещата при една хубава жена.

Мариана стоеше край прозореца и гледаше как капе дъждът. Бавно от едната капка се образува друга. Раздвои се. И "се роди капчица". Новородената капка постоя секунди при майка си и се свлече надолу по стъклото. Тя бягаше и се отдалечаваше, нараствайки, вече готова да се раздвои и тя да създаде семейство... По същият начин Мариана знаеше, че един ден, може би днес, Жана ще се отдалечи от нея, за да продължи кръговрата на живота... Възможно е да е съзряла и да се е отдалечила още вчера, без майка й дори да усети... Хубавата жена въздъхна. "Още помня когато беше малка... Още помня и баща й... Той може да не е бил толкова лош... може би се е уплашил... Като мен.". Образът му изплува в спомените й - червенокос дявол, със невероятни очи и страшно чувство за хумор... но с отсъствие на воля в неговото същество... ето на - пак го прави! Пак се самоубеждава, че той е стойностен човек. "Колко съм глупава!" Тя отиде в стаята си. Отиде отново до прозореца. Отново същият пример с капките. Но този път и двете се понесоха докато не спряха пред друга капка. Новата и по-младата капка се сляха и после се роди нова капка. И трите капки тръгнаха отново, докато не изчезнаха в самия край на прозореца. Мариана се усмихна. "Все пак имаме шанс, нали Момчиле. Стига да се върнеш, негоднико. Стига да си ни търсил..." Тя легна с тази надежда и я запази в съня си. Заспа също слушайки дъжда. Всички знаем колко е приятно за слушане...

Тази глава беше малко по-къса от обикновено. Съжалявам!