Здравей на френски

Обичай до скъсване

Любов, любов и пак любов, накъдето и да се обърнеш. Има толкова видове обожания. Най-безобидният вид са сладките погледи - само в тишината можеш наистина да чуеш ритъма на две сърца биещи като едно, наистина да опознаеш някого, следейки движенията му и да потънеш дълбоко в нечий очи. Да потънеш в дълбок океан, да проникнеш през малките прозорчета и да видиш същност, една съвсем нова същност и по-точно-нова гледна точка на нещата. Именно начинът по който нечий очи те поглъщат и остават в паметта ти ми е любим... Има любов, която те кара да не спираш да се усмихваш, да не гониш усмивката от лицето си, напротив да я настаниш удобно за през деня, нощта. Има луда любов - кара те да правиш глупави неща, защото влюбените са влюбени сега и не мислят за после... След като най-после написах последното изречение и аз започнах да проумявам лудите, щурите... Защото досега не съм била от този тип... Има "голяма" любов (всички я търсим, всички я знаем и... не може да се скрием)- често прибързваме и не можем да я познаем, защото един вид винаги е скрита и някак си точно под носа ни... Каква ирония,а! А има любов, която ни оставя със скъсана рокля в тоалетната в престижен ресторант...това се случи с Жана... и си има обяснение...май.

Този път Иван се беше постарал за тяхната пета среща и беше направил резервация в прекрасен ресторант. Всичко беше префърцунено - Иван носеше костюм, а Жана любимата си зелена рокля, която й стоеше чудесно. На масата имаше свещник и букет цветя във ваза. Говорейки (честно - по-скоро смеейки се на корем) те привлякоха вниманието на съседната маса на която най-спокойно седяха Джесика и съпругът й. Виж ти, колко е малък светът! Джесика стана от мястото си и със силен престорен смях се оттегли към тоалетната и не остана незабелязана от врага й (с такъв смях в стил кифла целият ресторант вече я беше запомнил).

- Ах, - каза раздразнено Жана - пак ли тя! Даже в друга държава тази проклета змия е по петите ми пак!

Цялата вечер Жана се опита да не влиза в разговор или изобщо някакви засечки с това момиче, но накрая на вечерта Жана също отскочи по спешност. И я виж ти - и Джеси е тук!

- О, Жана, откога не сме се виждали!

След радушния поздрав Жана само подхвърли една обида под носа си, стискайки да не се изпусне вече пред самата тоалетна.

- Не стой така, Жан, ела тук!

И като разпери ръце и я обгърна с тях в прегръдка, Джесика закачи част от роклята на Жана за бравата на съседната врата. Коварна жена... гаджето на Иван винаги казваше, че са кръстили Джесика, защото с Д започва Дявол. И наистина Жана прегръщаше превъплъщение на сатаната...