Здравей на френски

Време

Измина известно време... от първата им среща... и от втората... месецът се беше почти преполовил, времето изтичаше, беше малко... Ето я сега Жана, стои срещу огледалото и си реше косата. Мисли. Започнаха да се сближават, а на нея й харесваше самото момче и мистерията около него. Колко ли още ще трябва да изчака за да зададе въпросите си? И аз не знам колко, но щеше да бъде дълго... Едно е сигурно - не сега, не беше минало достатъчно време... Странно. Времето е най-важно, замисляли ли сте се? И цял живот да не си направил нищо, то това няма да има значение, стига само да имаме още един живот... още време. То е като алкохолът... алкохолиците могат да го спрат, но не искат - нужен им е... И ние всички сме алкохолици, нуждаем се само от време и то е най-важно... Прочете го отново, ако искате, осмислете, проумейте и го разберете, защото това скоро няма да се промени... Всъщност май не е толкова странно.

Късно вечер е, а Жана вече се приготвила - с хавлиен тюрбан на главата, старата пижама на врабчета в лилаво и с купа пуканки в ръце. Запътила се е към хола, където Иван е сервирал напитките на масата - за него кола, а за нея фанта. Храната е на място, пиенето е на място... май всичко е изрядно, трябва само хубав тематичен филм - френска комедия... значи ще е "Babysitting"! Ако не сте го гледали горещо ви го препоръчвам! Страхотен филм, отпускащ и лек! На Жана също й беше леко - по-рано през седмицата тя се обади на майка си. Жената просто е искала да й направи забележка, че ходи с мъж, който е по-възрастен от нея, иначе за нея не беше голям проблем. Двете се посъветваха да се пазят и общо взето разговорът мина добре. Сега сигурно ви се струва, че сте изпуснали много, минало е много време... А напротив, отидоха си само две седмици, за бога! На практика това домашно кино беше тяхната трета среща. И двамата бяха доволни и щастливи заедно. Е, че това е най-важно!

Филмът мина добре - наядоха се като за световно с вредни храни и препиха с газирани напитки. Погушкаха се малко... Беше страхотно. А, и се смяха на корем. Сега вече беше време за лягане. Двамата се насочиха към стайте си.

- Лека нощ! - още смеейки едвам (трудно е да се говори през смях) дамата продума с нежен тон.

- Лека! - Въудошевено пожела Иван.

Тъкмо преди Жана да мине през вратата Иван я хвана и дръпна към себе си с ръка, а в следващият момент устните им се допряха... Най-блаженият момент за момичето - да целунеш човек, който сънуваш от доста време, и който те сънува... И в този момент времето се оказа по-мъдро от всички, защото то разбра, че сега бе най-подходящият момент да спре... и то спря, за да направи удоволствието на изтезаната от живота в родния си град... нашата Жана. Ех, това неспирно, вечно запъхтяно като вятъра време... то винаги ще си остане едно единствено - най-ценно, най-мъдро, най-щедро, заслужаващо да бъде безсмъртно... и именно затова то струва много повече от нас самите...

Тази вечер Жана и Иван нямаше да спят, нито да четат, нито ровят в интернет или пък да се занимават с друго освен да мислят един за друг и нещото, което ги свързва. Не говоря за Париж, българските корени, смелите мечти... говоря за нещото, което тази нощ събра устните им и ги накара да се замислят за себе си и за тях като цяло.

От началото на главата ви говоря за време и мисли и сега всички наистина сте унесени в думите, редовете, изреченията, текста и в смисъла. Започнали сте наистина да мислите за времето... Не, не, аз не чета мисли, нямам свръхестествени сили и не експериментирам с вас... Аз просто умея да пиша... Вие всички можете... Ние всички можем...

И бъдещето е част от времето, но мрачна и още неосветена, неизвестна, но ние писателите имаме способността да диктуваме чужди съдби... Утре, Иван и Жана може да скъсат... но само може... Всички, които използват клавиатура са по-силни от тази малка, но важна дума синоним на надежда... Може... Но аз избирам утре той да й предложи официално да станат гаджета... Не е важна вероятността или думите... важни са и действията, но най-важен е този избор, който сме овладели... но, вие ще решите кое е най-важно. Защо не го напишете в коментарите? Ако питате мен - най-важен е изборът... дори не всички да са съгласни с моя.