Ами здравей

168 20 0
                                    

  Таксито караше бързо, но отново потънала в мислите си, като на спирката, тя не забелязваше нищо и за нея времето течеше като на забавен каданс. Мислеше си, ама разбира се, за Божидар. Времето продължаваше да се влачи бавно и протяжно като народна песен. Но изведнъж цялата кола се разтресе и като че ли времето започна да тече по старо му. През затъмнените стъкла нищо не се виждаше, но се чуваше как някой слезе от някаква кола и… започна да псува:

 - Мамка му, пич, знаеш ли колко струва тази кола, бе човек! Къде гледаш! Виж на какво ми заприлича! Бебчето ми! Орезили ми бебчето, човече!

“Очевидно сме катастрофирали.”помисли си Жана. По гласа на човека (и по начина по който ругаеше) тя разбра две неща - първо, човекът беше мъж и второ, колатаизглежда или е наистина скъпа, или този човек просто си беше груб. Тя се показа през прозореца. Господинът беше на около 40 години, но изглеждаше на 25. Като Pharrell Williams. С рошава кафява коса и синьозелени очи. Беше слязал риташе ту в земята, ту в таксито, а шофьорът се маеше какво да прави. Жана решително слезе от колата и мъжът я видя

 - Salut, madame! – и свали шапката си, въпреки, че усмивката му беше толкова голяма и мазна, че можеше и сама да се справи.

 - Всъщност съм българка. Здравейте.Изглежда сте поредният с психично разстройство. Защо , за бога, ритате таксито?!

 - Ами здравейте! Ако съм знаел, че ще привлека красива жена ритайки такси, щях отдавна да опитам. – и отново мазна усмивка.

Жана се изчерви. Бързаше, но трябваше първо да се справи с този флиртаджия тук, иначе можеше да имат проблеми с френската полиция. Нямаше начин.

 - Малко бързам и нямам време за шегички! Ка- и този тип я прекъсна.

 - А за малко любов, госпожице? Та нали сте в Париж, за бога!

 - Любовта после, сега трябва да стигна до хотела си, надявам се без повече циркови животни по пътя. Качвате ли се с нас или не?

 - Ама, разбира се! – и се метна в таксито. – Ще се обадя на влекач за колата ми по-късно.

Погледите на шофьора и странното цирково животно се срещнаха в огледалото. Шофьорът се намръщи.

 - Прощавай за щетите, шофьорче! И без лоши чувства, нали?

 - Надявай се, дребен!

Господинът преглътна стъписан от шофьора.

 - Аз съм Жана.

 - Иван.

Това беше разговорът им през цялото време, докато бяха в таксито. Стигнаха пред хотела и момичето се втурна вътре. Взе си куфара и таксиджията се насочи към другия пътуващ:

 - За къде си?

 - Просто карай някъде!

Шофьорът обърна и потегли. Не след дълго Иван каза на шофьорът да спре.Влезе в някъква сграда. Взе си якето и се върна при таксиджията.

 - Сега карай към хотела на момичето.

 - Не мислиш ли, че си едно малко нахално същество.

 - Да, но това ми отива.– каза с усмивка нахалното същество.

  

Здравей на френскиWhere stories live. Discover now