Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Шестото ✉

🐞✉🐞

Добър ден, Ейдриън!

Трябва да държа това писмо кратко, защото съм малко заета и няма да мога да пиша както обикновено. Така че просто ще отговоря на писмото ти.

Аз лично предпочитам хамстерите повече от котките, но те също са сладки. Любимите ми цветовете са черно, червено и розово. Обичам да създавам замисли, това е моята мечта всъщност, да бъда дизайнерка. Майка ми е китайка, а татко ми е французин, така че съм от смесен произход, но никога не научих родния език на майка ми, въпреки че наистина искам.

Нямам много занимания, освен да замислям и да се размотавам с най-добрана ми приятелка.

И да избягвам Клоуи.

И тайно да те сърцезавам, когато си в близост до мен в библиотеката.

Да му се невиди, написах го с химикалка, а мразя да хабя хартия...е, сега знаеш.

Опа.

Аз съм непохватна. Не помниш ли първото ми писмо? Домино ефект навсякъде където се пръсна.

Както и да е, имам няколко въпроса преди да тръгна.

'Моя дамо'?

В мига, в който прочетох това, изкрещях. За малко да получа сърдечен пристъп точно тогава и там, ти ме направи най-щастливият човек някога, може би дори най-късметлийският (за първи път). Имаше и много котешки закачки, достатъчно до невъзвратната точката, където исках да пъхна писмото в кутия и никога да не го оставя да види светлината, аз те обичам и всичко останало, но каква е тази прекомерна употреба на ужасни закачки??

И твоите канцеларски материали са сладки, но отново, котенца???

Знаеш ли, не мисля, че ти казвам достатъчно пъти, че те обичам, просто стана обичайно да говоря с теб за всичко, заради което забравих истинската цел на тези писма.

Така че, ето:

С цялото си сърце, аз наистина, искрено, те обичам.

До дъното на душата си, винаги ще те обичам със сърцето си, с тялото си, с разума си, с душата си; цялото ми същество ти принадлежи.

Обичам те.

С любов,
Калинката

🐞✉🐞

Ейдриън остави писмото, беше наред след часовете по фехтовка и той най-накрая се прибра вкъщи, забързвайки се към своята стая, за да остави нещата си настрани и да прочете писмото, което вече беше в шкафчето му.

Сърцето му биеше бързо и лицето му бе почервеняло; това момиче наистина знаеше как да стигне до него. Той се подсмихна и прокара ръка през косата си, като я разроши малко.

Той прочете отново края, хилейки се.

До дъното на душата си, винаги ще те обичам със сърцето си, с тялото си, с разума си, с душата си; цялото ми същество ти принадлежи.

Която и да е бе, тя не осъзнава, че той вече й принадлежи също. Той въздъхна замечтано.

Но когато той погледна назад към забележките си хисс-терични шеги, нацупване се образува на неговите устни.

Какво им имаше на закачките? Мислеше, че са нокто-роятни.

🐱✉🐱

Здрасти, Калинке,

О, хайде, буболече, моите закачки са съ-мъърр-шени.

Сега, има много неща, които трябва да кажа, които не бях в състояние да изпратя преди, да бъди подготвена, защото ще отговоря на всички писма, който ми бе изпратила, с това писмо.

И така да започнем:

Обичам дъждовните дни вече, защото ме карат да си мисля за теб.