🐞✉🐞
Здрасти, Ейдриън!
Наистина обичам дъждовните дни.
Мога да те видя точно сега, когато пиша това, всъщност, което поставя доброто ми настроение във невероятно настроение.
Да, да, виждам те. Ние сме в библиотеката, ти говориш с Нино за...калинки? За писма от момиче, който четеш, което винаги се подписва като Калинката вместо със собственото си име.
Чакай.
ЧАКАЙ.
ТОВА СЪМ АЗ.
ТИ МИ ЧЕТЕШ ПИСМАТА?
ТИ МИ ЧЕТЕШ ПИСМАТА.
Днес е дъждовен ден, аз съм близо до теб, и открих, че всъщност си ми чел писмата.
Такъв късмет, какъвто никога не съм имала преди.
Ти несъмнено направи този ден най-хубавия в живота ми.
Завинаги и винаги твоя,
Калинката
🐞✉🐞
-"Тя знае.", изпищя той, изчервявайки се по лицето. Не му бе известно дали е от срам или от обстоятелството, че тя беше толкова близо до него и той не знаеше.
Имаше много хора в библиотеката този ден, някои четяха, някои пишеха, а други правеха съчетания от двете заради задания. Но той не видя никоя, която да има калинкови канцеларски материали, която той знаеше, че тя притежава от първото писмо, той щеше да знае.
Но той не бе проявил внимаваше. Очевидно, тъй като тя е била толкова близо, че да чуе разговорът му с Нино за нея, ала при все това той дори не осъзнаваше колко близко е била.
Той стенеше, пъхнал глава в ръцете си, изчервяваше се лудо, без да знае защо се чувстваше по този начин.
VOUS LISEZ
Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ
FanfictionКак единично, дребно, изпипано и нелепо обикновено писмо променя живота на Ейдриън завинаги. --- Внимание: Юмрук в лицето с чувства. Отказ от Правоотговорност: Не притежавам "Чудотворците: Мега-Чудесата на Калинката и Черният Котарак" или някой от г...
