Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Десетото ✉

🐱✉🐱

Моя Скъпа Калинке,

Вярвам, че все още имаш моя чадър.

🐞

В кратко чувство на тревога, очите й примигнаха към черния чадър, който бе облегната в ъгъла на стаята й, от дълго време насам. Тя беше уплашена, той да не би вече да е разбрал? Той знаеше ли?

🐱

За мое нещастие, аз все още не знам кой си ти, но си спомням късчета и парчета в даден миг.

Между другото, от любопитство, с какви светлосенки на синьо са очите ти? Не мисля, че някога съм виждал такъв цвят синьо преди...

Ще бъдеш заета? С какво?

И ако някога изглеждам прекалено настоятелен или прекрачвам границите с въпросите, кажи ми! Не искам да те карам да се чувстваш притисната.

Също така искам да знам - какво те накара да ме мразиш?

Искрено твой,
Ейдриън Агресте

🐱✉🐱

Тя въздъхна бавно, опитвайки се да се успокои. Беше си вкъщи, вече облечена за в леглото, родителите й щяха да са извън страната за няколко дни, тетка й се била разболяла и те веднага тръгнаха да й помогнат. Тя обеща да се грижи за магазина по няколко часа на ден, за да не загубят бизнеса и вече имаше табела за утре, която показваше часовете, в които пекарната ще бъде отворена.

Тя все още не можеше да повярва, че това се случва, Ейдриън Агресте, любовта на животът й, искаше да я опознае. Той се опитваше да си спомни за нея.

Но това беше и нещото, което я удари силно - той не я помнеше. Мислеше си, че той бе искал да бъдат приятели, но както обикновено, тя изчезна на заден план. Седи зад него само в няколко класа (бидейки История, Френски Език и Литература, Изобразително Изкуство), а в другите (Математика и Физика) тя седеше в задната част на класа, заедно с Аля, а понякога даже и с Нат (?) за да има съвместна работа на хартия, дори споделихме някои хрумвания.

Тя извади канцеларските си материали и отвори калинковата си писалка (която съдържа червено-блестящо мастило) и започна да пише, макар че го придържаше много кратко и просто. Той иска да знае, тя ще му каже - едва доловимо.