Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Шестнадесетото ✉

🐞

Тя никога не е имала намерение да го остави да стигне толкова далеч, но той беше упорит и докато една част от нея не искаше той да знае коя е тя, друга... искаше той да знае. Да знае, че той знае, че тя го обича, така че дори ако той не отвърне на чувствата й, когато разбере, че поне тя ще остави спомени завинаги в съзнанието, никога да не забравят писмата, които са си разменяли.

Поне се надяваше.

-"Благодаря ти, Роуз", прошепна тя, подавайки писмото на мънинкото, бълбукащо момиче, което винаги искаше да помогне на всички. Когато дойде при нея и й разказа за замисълът, тя бе възхитена от това колко сладко и романтично бе, карайки Маринет да порозовее, и Роуз се съгласи веднага. Досега той беше отишъл при Аля, която имаше бележка водеща до Натанаел, и той го беше намерил доста бързо, така че тя трябваше да побърза и да занеса това писмо на Роуз. Подсказката за Роуз е по-очевидна, така че тя трябваше да даде следващата на-

Когато Роуз пъхна писмото в чантата си, вратата на класната стая се затръшна в отваряне, и това накара двете момичета да скочат и да погледнат с широко отворени очи. Там, задъхан и останал без дъх, Ейдриън се оглеждаше из стаята, преди очите му да се настанят върху Роуз, -"Роуз!", притича той, и като стоеше пред двете момичета, неговите очи се свързаха с тези на Маринет, и с количеството светлина в стаята, светлосенките на очите й почти приличаха на-

Тя извърна глава, изглеждайки неудобно, поставяйки ръка върху рамото на Роуз, стискайки го, -"Благодаря, че ми позволи да заема бележките ти, ще ви оставя да си поговорите.", тя напусна, като помаха кротко и на двамата, тръгвайки си възможно най-бързо, без да изглежда подозрително. Очите на Ейдриън я проследиха, докато излизаше от стаята, преди да погледне назад към Роуз, имаща знаещ поглед в очите си, докато му се усмихваше.

-"Какво ти е нужно, Ейдриън?", попита тя, накланяйки глава. Ейдриън погледна очите й за секунда бяха по-скоро океанско синьо отколкото боровинковото синьо, което търсеше.

-"Ти...имаш писмо, нали...?", той дишаше, а тя просто му се усмихваше, единият от тях бе изпълнен с вълнение за нещо, което другият не можеше да си представи.

-"Мисля, че е сладко, че отиваш след нея.", рече тя, протягайки се към чантата си и изваждайки писмо, което току-що й беше дадено - не че той трябваше да го знае. -"Ще я заобичаш, възхитителна е."

-"Вече го правя.", лицето му се изчерви, когато разбра, че го е казал на глас за Роуз да чуе, която се засмя и му се усмихна отново. -"Благодаря, Роуз, ще се видим по-късно!" Той си тръгна бързо, бузите все още зачервени от срам и си проправи път навън. Когато вратата се затвори зад него, Роуз се загледа малко по-дълго в нея. Тя въздъхна замечтано.

-"Те са създадени един за друг."

🐞✉🐞

Той е едър, и корав, но има сърце от злато.