Дванадесетото ✉

19 12 0
                                    

🐞🐱

-"Извинете, в неподходящо време ли съм дошъл?", попита Ейдриън, преди да премигне при вида на съученичката си, почистваща пекарната, в която беше влязъл, препоръчана му от Нино и Аля, които беше подминал преди малко, и той реши да си грабне няколко лакомства. Той обаче не беше очаквал да види срамежливото момиче от класа му, в този миг на изненада, името й се изплъзна от неговите устни, -"Маринет?"

Тя замръзна и се въртеше наоколо, с широко отворени очи от потресение, -"Е-Е-Ейдриън?!", изхлипа тя. Ейдриън се съсредоточи върху очите й, но разстоянието между тях затрудни да се определи дали те са с правилните светлосенки. Тя заобиколи, облегна се срещу стената, и погледна надолу към списъкът, играейки си с пръсти, -"К-какво мога ти да аз предложа - почакай, не, ъхх", тя спря, вдишвайки, -"Какво мога да ти предложа?", тя се радваше в ума си,
най-накрая успя да словосъчетае правилно изречение!

Той се усмихна, момичето, което винаги беше притеснено около него, най-накрая бе стъпило напред. Той винаги я беше виждал да се свива в себе си понякога, когато се опитваше да
говори с него, което беше бъркотия от думи, той просто реши, че я е подбудил да се чуства неудобно след-

Той направи пауза.

След какво?

-"О, ъ-ъ," той заекваше, което само по себе си беше рядкост, тъй като той винаги знаеше какво да каже, -"Минах покрай Нино и Аля по пътя насам", обясни той, -"Те ми казаха, че наоколо имало пекарна с вкусни сладкиши. Мислех да дойда да купя и да взема малко.
Имам таен сладък зъб, не казвай на никого." Той намигна в края на изречението, момичето, което го гледаше през своите дебели мигли се изчерви яростно и кимна кротко.

-"Кои би искал?", тя попита, грабвайки малка кутия за удома, все още не срещаща се с очите му. Ейдриън огледа всички сладкиши, всички изглеждаха изключително удовлетворяващи за вкуса му, той затананика.

-"Изненадай ме!", подсмихна се той, гледайки как тя се изправя, тя веднага започна с кроасан, след това няколко макарони, после добави още няколко неща, които изглеждаха нъпълно вкусни, преди да затворят кутията и започна да звъни с лекота. Ейдриън беше потресен, момичето пред него беше обикновено толкова убезпокоена, развалина, но сега тя беше спокойна и събрана, трогна го с лекота и изящество, в пленителен обзор.

Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВDonde viven las historias. Descúbrelo ahora