Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Двадесетипетото ✉

☀️

Когато Ейдриън влезе в училището онзи ден, той знаеше, че всичко беше различно. Хората бяха ужасени, че той и Клоуи са дошли на училище заедно; дори не и с нея, не вкопчваща се в него, просто говорещи за следващ ход на неговият баща и възможностите за това, което възнамерява да направи на следвашата линия.

Друго нещо, което изнервяше всички, беше, че Клоуи не беше зла, нямаше хулиганство, подигравки и кикотене, и дори Сабрина беше объркана, тя я следваше като кученце.

Това е Клоуи за която говорим.

Преди да влезе през вратите, Ейдриън хвърли поглед към небето. Не се вижда облак в кръгозора и единствено слънцето грее ярко.

Той погледна настрани и се отправи към мястото, където го чакаха Клоуи и Сабрина, заедно с Нино, който ги гледаше странно, но не продума нищо.

Маринет и Аля се подадоха изад колоната, зад която се криеха, Маринет стискаше черен чадър в ръцете си, възнамерявайки да го прибере в нейното си шкафче. Клоуи погледна назад, срещна очите й и те се взираха една в друга за няколко секунди, Клои просто се обърна, без да каже нищо.

Маринет си прехапа долната си устна.

🌤

Около вторият час най-накрая се появиха няколко облака и Ейдриън едва смогваше да прояви внимание към уроците си, като се оказва, че се е навел с бузата си на дланта си и наблюдаваше облаците, докато се събираха.

⛅

Маринет присви устни, определено имаше повече облаци от преди.

🌥

Беше обедна почивка, но Маринет не се чувстваше гладна, затова Аля я принуди да нагриза кроасан и да пийне малко вода.

Само дето й предизвика гадене в стомаха.

☁

Облаците сега покриваха небето, но не изглеждаха достатъчно тежки, за да завали дъжд.

Ейдриън и Нино проведоха разговор за онова, което се бе случило между него и Клои. Нино беше наистина изненадан от това, което чу.

🌦

Облаците се разделиха, разкривайки отново слънцето, но дори и с лъчите на светлина, преминаваща през тях, заръмя ситно, поливайки земята само за няколко минути.

Дъждът спря.

☁

Облаците се върнаха.

☁

Това е последният час и още не е започнало да вали.

Кракът на Ейдриън тупкаше надолу-нагоре и той не можеше да отрече, че беше притеснен.
Само се чудеше дали и Калинка се чувстваше по същия начин.

☁

Изненадващо за нея и определено за Аля Маринет беше спокойна. Чадър, облегнат на чинът й, нямаше опасност, тъй като тя нямаше този час с Ейдриън, и тя знаеше, че ако не валеше точно в този миг, че скоро ще бъде.

Може би щеше да започне точно когато тя ще се нуждае от него.

🌧

Ейдриън си проправи път до изхода, протегна ръка, за да усети колко точно дъжд вали.

Натали му изпратила съобщение, в което съобщаваше, че е имало случка, попаднали са в задръстване, така че превозът му щеше да закъснее. Беше съвършено, наистина, даваше му повече време.

Беше нещо като облекчение, и малко успокояващо, че дъждът е започнал миг преди да тръгне към изхода. Той наклони глава назад, за да гледа дъжда, без да го е грижа, че се е намокрил с капките, които го удряха.

Черно внезапно се появи в полезрението му, точно когато капките спряха да удрят, той чу познат глас зад себе си.

-"Вярвам, че това е твоят чадър."

☔