Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Четвъртото ✉

🐞

-"Честит Рожден Ден, Ейдриън!", Клоуи мърка, вкопчена в ръката му, опитвайки се да го целуне, но успя да го направи само по бузата му, тъй като той извърна глава. Тя се нацупи, но след това сложи усмивка, с подправена сладост, която той бе свикнал да вижда ежедневно. -"Получи ли подаръка ми? Доставих го собственоръчно, точно заради теб."

-"Ъъ, не", той я отблъсна и се отдалечи от нея. Тя въздъхна, очевидно разстроен. -"Сигурен съм, че ще бъде в стаята ми, ако си го доставила, ще проверя когато се прибера. Благодаря, Кло." Той се отдалечи преди тя да успее да каже каквото ли да е било на него и Нино, който чакаше.

-"Какво каза тя-дяволът този път?", той се пошегува, карайки Ейдриън да се пропука от усмивка. Нино държеше малка кутия и се усмихваше, -"Честит рожден ден, човече."

-"Благодаря, Нино.", усмихна се той, слагайки подаръка в чантата си.

-"Махнете се от пътя, кретенки!, ккърцането на Клоуи ги накара да спрат и да се обърнат
наоколо, по-бързо от другите ученици, виждайки момиче със смолисточерна коса бидеща бутната и притисната на земята, Аля, разпозната от него като приятелка на Нино (и любима), помагаше на момичето да се изправи, веднага след като потресението е изтриот от лицето й.

Аля погледна Клоуи, -"Ние не бяхме на пътя ти на първо място, ти бутна Маринет за да падна и хвърляш вината върху нас!"

Ейдриън вдигна вежди, звучеше като нещо, което Клоуи би направила, и той беше свидетел. Очите му се спуснаха надолу към момичето, с косата й на две ниски плитки. Грабваше си нещата бързо, с наведени очи, за да не вижда той цвета им, и се изправи, дърпайки ръкава на Аля, махайки в знак, че те трябва да си вървят.

-"Не лъжи! Аз никога не бих сторила това, как смееш да ме обвиняваш, загубенячке!", Клоуи се засмя, кръстосвайки ръцете си.

Маринет извърна глава към Клоуи и присви очи. Тя пристъпи пред Аля и посочи с пръст Клоуи, -"Да те просветля, аз мога да се справя с твоето блъскане и обиждане, но ти нямаш право да наричаш най-добрата ми приятелка лъжкиня, когато тя очевидно казва истината. Ти си лъжкинята, Клоуи!"

Клоуи бе бясна, но скоро се усмихна, -"Няма доказателство, ще кажа на директора, че ме обвинявате."