Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Осмото ✉

🐞✉🐞

Скъпи Ейдриън,

Съжалявам, но закачките ти са лапо-жасни.

...

Написах го подсъзнателно, виж какво ми причиняваш. Нека просто се отклоним от играта на думи...

Никога не бих повярвала, че ще бъда някоя особена за теб, тъй като ти дори не знаеш коя съм.

Сърцето ми бие толкова бързо, само знаейки, че аз имам въздействие върху теб. Трудно е да се повярва. Но от друга страна, никога не съм мислила, че ще бъдеш любовта на моя животът в първоначално.

И тогава се случи онзи дъждовен ден.

Искаш ли да знаеш нещо потресаващо?

Преди не те харесвах, всъщност, всеки път, когато те видех, се обръщах настрани с мусене от яд.

Разбира се, не те бях разпозналя за сина на личността, на когото се възхищавам, докато
приятелят ми не ми казаха. Но това не промени нищо, все още не те харесвах.

Това беше недоразумение обаче! Разбрах, че всъщност си доста грижовен...и че това е първият ти път в такова учреждение като училище...и не си имал никакви приятели...

Съжалявам, има петна от сълзи по това сега.

Като се замисля, бях толкова груба с теб, а сега съм влюбена в теб.

Синът на моят кумир.

Съученикът ми.

Учащ съ-другар.

Юноша, който прави ужасни котешки закачки.

Юноша, който не помни деня, в който ме срещна.

Влюбих се лудо в теб, Ейдриън Агресте, и не мисля, че ще някога ще те разлюбя.

С любов,
Калинката

🐞✉🐞

🐱

По хартията наистина имаше изсъхнали петна от сълзи, леко набръчкани, и стомахът му се сви, че сладката Калинка е плакала.

Сърцето му се сви при думите в това писмо, изглеждаше, че тя си е признала, че не го е харесвала първоначално (което всъщност го обгърна малко, но в същото време той се почувства облекчен, защото тя се отнасяше с него като с друго човешко същество, а не само като синът на баща си и известен модел).

Почакай.

Дъждовен ден...момиче, което не го харесва...защо това изглежда познато?

Широки, невероятно сини очи се взираха в него, докато той се усмихваше нежно, протягайки чадърът си към нея.

Това е!

Той си спомни!

...

Е, нещо такова.

Всичко, от което се нуждаеше, бяха сини очи.

Искрящи, невероятно сини очи.