Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Петото ✉

🐞✉🐞

Как минаха изпитите за теб, Ейдриън?

Аз мисля, че се справих добре, или поне се надявам. Така де, не искам всички тези часове от ученето да отидат на вятъра.

Не можах да ти пратя никакви писма заради това, съсредоточих се върху това да уча, без значение колко много исках да ти пиша.

А аз съм се посветила да пиша за теб, така че отне известна сила на волята, просто да знаеш.

Така, може би знам начин, по който да ми отговоряш, ако искаш, и това е. Не разбирам защо би искал, но ще поема възможността.

Приятелката ми разбра от Нино, че ти четеш писмата ми, единствената причина тя да знае, че съм аз, е защото тя ми даде три комплекта калинкови канцеларски материали, така че тя веднага разбра, че това съм аз. Нино също й каза, че ти желаеш да би могъл да ми отговориш (което е пълно потресение, честно). Тогава не нея й хрумна замисъл, че тя и Нино могат да бъдат посланици, вместо аз да оставям писма в шкафчето ти.

Аз давам писмото си на приятелката ми, тя го дава на Нино, а той на теб. И ако искаш да отговориш, даваш писмо, или каквото и да предполагам, на Нино, той го дава на приятелката ми, а тя го дава на мен!

Но тя все още трябва да поговори с Нино за това.

Ъх-ох. Идват неприятности.

Хартията е малко намачкана, надявам се, че нямаш нищо против. Трябваше да се скрия
писмото, и ей така го напъхах в чантата си. Клоуи изпълни часта от ежедневието си, да ме мачка, разбира се, че ще се върна, но се плаша, когато тя заплашва семейството ми.

Ужасяващо е.

Както и да е, забелязах, че носиш шала понякога! Радвам се, че ти хареса!

Това е, ако ти харесва. Ъ-ъ. Не се чувствай задължен да го носиш.

Трябва да вървя!

С много любов,
Калинката

🐞✉🐞

Сърцето му туптеше в гърдите, очите му бяха широко отворени, докато четеше това. Начин за свързване с нея...най-накрая!

Но чакай...Клоуи хулиганства срещу Калинката му? Заплашва семейството й? Кой би направил такова нещо срещу такава прекрасна личност като нея?

Той отиде до бюрото си и започна да търси нещо, на което да пише и с което да й отговори. Не го е грижа за приятелката й, която не е поговорила с Нино все още, той ще подготви отговора си, когато те се уредят. Той отвори едно чекмедже и намери нещо съвършено.

Бяха няколко комплекта от същите канцеларски материали, който майка му му беше взела преди години, когато той е бил по-малък, преди тя...да умре.

Тя знаеше за любовта му към котките (особено котешки закачки) и го взе за него като
изненада. Разбира се, той ги заобича, само дето никога не ги е използвал в крайна сметка, тъй като нямаше приятели, на които да пращаш писма, бидейки в домашно обучение и всичко останало.

Почти бялата хартия беше украсена с черни котенца с зелени очи, бяха налични черни пликове, неоново зелено желирана писалка стикери от златни камбанки, за да придържат възможното писмо затворено.

Съвършено. Това беше съвършено.

Той седна и щеше да започне да пише като ничия работа, той най-после щеше да разговаря с неговата дама.

Как да започне...

🐱✉🐱

Здравей, моя дамо...