Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Осемнадесетото ✉

🐱

Тази подсказка беше много по-трудна, отколкото си мислеше, сега, когато й хвърли поглед. Коя ще се взира в часовник, с причина различна от нетърпение? Той въздъхна, разтърси своята коса, докато се опитваше да мисли за личност, която би гледала часовник от любопитство.

Той трябваше да работи по заданияна си, но не можа да се съсредоточи върху работата си, как би могъл? С Калинката в такава близост за да протегнеш ръка - той можеше да я прегърне и да й каже всичко, което винаги е искал да каже. Той-

"Пич.", Нино го побутна, изтръгвайки го от мислите му, -"Никога не съм виждал да се мръщиш на физиката, какво става?"

-"Неотдавнашната подсказка ме разсейва.", призна той на най-добрия си приятел, -"И Клоуи ме следи тихом-мълком, за да ме накара да изплюя нещо за Калинката. Не мога да се съсредоточа върху любимия си предмет!", въздъхна той, облегнал бузата си върху дланта, поглеждайки тъжно към листовете си.

-"...каква е подсказката?", Нино замълча, опитвайки се да помисли. Той не знаеше кои Маринет избира за подсказките, и не може да каже на Ейдриън коя е Калинката, но той може да помогне на брато си, нали? Ейдриън извади писмото и го плъзна към своя приятел, който го отвори и проче внимателно. -"Взираща се в часовник, а?"Нино прошепна, изглеждаше му познато. Коя беше видял да зяпа часовник с любопитство? -"О...", спомни си Нино, беше...-"Аликс."

-"А?", Ейдриън погледна в потрес Нино, а приятелят му сви рамене. Да се надяваме, че Аля няма да разбере подпомагането му, той просто ще изпусне по-лесен намек, но Ейдриън изглеждаше сякаш страда.

Нино кимна, плъзгайки бележката обратно, -"Може да я намериш да се взира в часовника, любопитна за времето. Виждал съм само Аликс да се взира в джобния си часовник, сякаш е най-голямата загадка на света. Не съм сигурен дали съм прав, но поне трябва да я попиташ."

-"Благодаря ти, Нино.", раменете на Ейдриън се отпуснаха от облекчение и едва тогава Нино осъзна колко напрегнат беше всъщност относно всичко това. -"Какво щях да правя без теб?"

-"Вероятно да скочиш от скала, някой трябва да те държи приземен."

Ейдриън можеше само да се засмее.

🐱

В крайна сметка той намери Аликс след училище, тя седеше срещу тухлена стена, вятърът духаше, докато тя се взираше в скута си.

Там е където тя държеше красив джобен часовник със сложни дизайни и когато се отвори, холограма на жена, държаща часовник с времето, присъства, и всеки път тя можеше само да се взира с почуда.

-"Аликс.", извика той и устните й се свиха в малка усмивка. Тя очакваше той да я намери скоро, така че тя просто чакаше всеки ден, след училище, докато той го направи, и ето го и него.

-"Замисляли ли си се някога за времето?", тя го попита и чу как се приближава по-близо, но не помръдна, очите й гледаха тиктакането на часовника. -"Как работи? Как са разбрали как работи времето? Как времето не е същото по различни части на света?", тя дишаше, -"Колко време имаш?" Ейдриън тъкмо щеше да отговори, когато тя щракна джобния часовник, отказвайки да го погледне, -"Тя можеше да продължи напред, знаеш ли? Има
изобилие от хора падащи си по нея, а тя дори не е забелязала, защото всичко, което виждаше бе ти."

Ейдриън слушаше с широко отворени очи, спомняйки си думите му с Натаниел, който е бил влюбен в Калинката много по-дълго от него. Беше ли достатъчно наивен да вярва, че рижият е единственият?

-"Цялото й време...беше посветено на теб," най-накрая тя се обърна към него, в ръката й, вместо джобния часовник, бе писмото, за което той бе дошъл. -"Пропиляно на теб." Той не можеше да говори, погледът в очите й, докато говореше предизвика затваряне на гърлото му. -"Така че по-добре да си готови да отдадеш цялото си свое време, за да се отплатиш за нейното, защото тя можеше да продължи напред. Тя можеше да си спести времето и да си спести сърдечното разбиване от това да те гледа как ти я забравяш...", тя спря, дишайки. -"Аз гледам към нея. Много от нас го правят, и боли да се налага да гледаме как тя те гледа през всичките тези години. Имаш много за наваксване, така че започни с това да я намериш и да я направяш щастлива." Тя протегна ръка и изведнъж Ейдриън можеше да диша и колебливо взе писмото. -"Ако ти помага някак, само не вярвай на думите ми доста, мисля, че аз съм последната подсказка."

Умът му се взриви от мисли с миля в секунда.

Аликс вероятно беше последната подсказка.

-"Съжалявам.", извини се той, спомняйки си всичко, което му е казала.

-"Не се извинявай на мен.", тя се завъртя и удари рамото му, карайки го да потрепне. Тя удря силно. -"Побързай и намери своята княгиня."

Той изпрати на по-ниското момиче благодарствена усмивка и кимна, -"Ще го направя."

🐞✉🐞

Той е як, и забавен, обича да е диджей и е най-добрият ти приятел.