Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Двадесетитретото ✉

🐝

В светлината на положението, тя не очакваше баща й да каже не, тъй като той никога не й отказвай. След години на разглезване, тя беше толкова свикнала да чува всички положителни отговори от него.

Така че, да, тя не виждаше никакво възможно „не" в двата края на предложението.

Тя предвиждаше, че баща й ще се съгласи, а Габриел ще размишлява, но да получи „не" от двете страни?

Но тя не намери себе си ядосана.

Тя беше върху леглото си, телефонът й на нейното нощното шкафче се зареждаше, мълчаливо. Нейният ум се върна към това, което й бе казал баща й.

-"Ами, все още не съм готов да дам дъщеря си на някого. Ти все още си толкова млада, все още си моето малко момиче, и мога само да си представя твоята майка да би искала да изчакаш."

Нейната майка.

Той намеси майка й.

Клоуи зарови лице в ръцете си и изпусна плачевен вик, без да я е грижа дали гримът й е съсипан.

Нейната майка, също като на Ейдриън, беше починала. Обаче, преди много време, когато тя все още беше дете, затова винаги е обичала да ходи в къщата на Ейдриън. Защото беше сякаш все още има майка, може би не по кръв, но определено се е отнасяла като такава.

Може би затова си е помислила, че като порасне ще се бракосъчетае с Ейдриън.

Нейният Адрикинс.

Тя заплака по-силно.

Техният Адрикинс.

🐱🐝🐞

Никой не го повдигна, или от страх, или от учтивост, никой не спомена на Клоуи или Ейдриън за зачервяването по очите им, заедно с подпухналостта.

Те разбраха, че е добре да се изпусне всичко навън. Разбира се, те не са го очаквали от Клоуи, но те са почти възрастни сега, знаеха, че всеки има свой собствен набор от затруднения.

Така че, да, никой не повдигна въпроса.

Но това не бе спряло Маринет да се тревожи повече за Ейдриън, отколкото за Клоуи. Тя прехапа свойте устни.